Над 10 хиляди скока, много труд, искрена семейна подкрепа и световна титла при младежите. Това е кратката равносметка за 17-годишния ски скачач Владимир Зографски. Неговият треньор и баща - Емил, е плътно зад него. Още двама души обаче стискат палци у дома. Майката на Владо - Диана, както и по-малкият му брат - Мартин.

Изглежда в това семейство не може да се живее без адреналин. Най-малкият член на фамилията също скача от екстремните шанци. Два пъти чупи крак, а веднъж и двете си ръце. Мартин, по-малкият брат на Владимир Зографски, обаче е повече от амбициран да догони успехите на батко си.

“От доста години работим, минали сме през доста трудности, но благодаря за интереса, както и за признанието. Средно на година Владо прави по 1000 скока на различни шанци. Той тренира от 10 години, така че сами можете да си направите сметка колко скока има до световната титла при младежите. Гаранцията никаква не е, че ще стане световен шампион при мъжете. При нас при добри условия и малко късмет, можеш с един скок да станеш шампион”, сподели Емил Зографски, който стъпка по стъпка подготвя състезателя си за големия спорт.

Треньорът е последователен, не бърза, а успехите не са на всяка цена: “Целта пред нас сега е да се задържи това ниво на подготовка и да се утвърди като добър състезател в световния елит. След това спокойно може да атакува медалите.”

“Мартин, той също се качи на година и половина на ски, по-рано тръгна по шанците, но както и самият той казва, спортната му кариера тръгна зле. На една тренировка на шанцата в Самоков падна и си счупи крака, прекъсна подготовка за 2 години, беше го страх. После отново си счупи крака. Тази пролет, отново на тренировка, пак на тази шанца, падна и си счупи и двете ръце. Дано това го амбицира повече“, разказа Емил Зографски за по-малкия си син - Мартин.

Единствено сърцето на майката спира, когато синовете й се качат на шанцата. Тя обаче не ги спира, напротив - подкрепя ги по пътя, който са си избрали: “Никога не съм била съгласна те да се занимават с това, но аз нямам думата. Единственото, което ми остава, е да ги подкрепям. На Влади пожелавам много щастие и късмет, а това, на което най-много държа е да не забравя откъде е тръгнал, да си остане човекът, който е сега.”