Без да желаем да правим сравнения, но когато казваме, че България е малка държава и затова олимпийските ни медали са истинска рядкост, няма как да не погледнем на север. Защото там, с всичките разлики с нашата родина, една нация с едва 5 милиона души разби всички на Олимпийските игри в Пьонгчанг, включително нации като Германия и САЩ. Да, става дума за Норвегия, която спечели рекордните изобщо в историите на Зимни Олимпиади 39 медала, от които 14 златни.

Само че норвежците имат един "луксозен" проблем. Проблем, който може би изглежда странно на зажадняла за медали нация като България и проблем, свързан до голяма степен с културата на скандинавците. Защото големият въпрос в Норвегия след края на Игрите в Пьонгчанг е - не печелим ли прекалено много медали?

На други места тези резултати биха били приети с всенародни тържества и посрещания на героите още на летището. Нищо такова обаче няма в Норвегия. Държавата спечели 14 медала в крос-кънтри, 6 в биатлона, 5 в ски скоковете, 7 в алпийските ски и 4 в бързото пързаляне с кънки, но след Игрите радостта е примесена с тревога. Тревога, че доминацията на местните спортисти в някои зимни спортове води до разрушаването им, пише 'NY Times".

Странната съдба на ски бягането при норвежката доминация

Това притеснение е най-силно в ски бягането, което е най-любимото занимание на нацията. Само че норвежците са притеснени, че тяхната любов може да доведе до липса на желание за този спорт в държавите, които не могат да постигнат успехи в него. Полякинята Юстина Ковалчик го нарича парадокс. Според нея норвежците може би обичат ски бягането до смърт.

"Прекрасно е, че те имат голям бюджет, големи спонсори и че всички в Норвегия обичат да карат ски", споделя петкратната олимпийска медалист. "Но това прави задачата страни като Полша да се състезават много трудна."

Не е нещо необичайно една държава да доминира безцеремонно в даден спорт. Американците го правят в баскетбола, а холандците в бързото пързаляне с кънки. Но норвежците искат крос-кънтри ските да получат широка популярност по цял свят, а това става със създаването на телевизионна аудитория.

Състезанията от Световните купи се излъчват из цяла Европа през уикендите между ноември и април. Но както и във всички други спортове, интересът на местното население се появява, когато в дадената дисциплина има техни сънародници, които се представят добре. Перфектен пример е засиленият интерес към тениса у нас след прекрасните изяви на Григор Димитров в последните години.

Е, маркетинг директорът към Международната ски федерация Юрг Капол разкрива, че от 2011-а насам, когато започна норвежката доминация, гледаемостта на състезанията по ски бягане в световен мащаб е спаднала с около 40%.

"Ако спортистът от твоята страна продължава да завършва на 23-о място, има по-малка вероятност да гледаш състезанието. Става въпрос за резултатите", обяснява той. С други думи - нужни са шампиони в ски бягането от държави като Германия и САЩ, за да се засили и интересът към спорта в тези големи страни.

Така норвежците са поставени пред истинска главоблъсканица. Те искат техните спортисти да смазват всички в любимия им спорт, но самият спорт може да бъде разрушен, ако и други държави не печелят.

"Странно е, но някои хора в Норвегия ни викат, когато печелим прекалено много", признава проблема и Кнут Нистад, който ръководи 30-членния технически екип на отбора. "Други държави доминират други спортове. Защо аргументът срещу успеха се поставя само в спорта, в който ние успяваме?"

Помощ за другите

Е, Норвегия няма желание да спира развитието на своите спортисти, но затова пък може да помогне и за това на чуждите. За разлика от много други държави, в които тренировъчните планове и методи се пазят в пълна тайна, норвежците са готови да покажат на всички как действат. Вече 7 години конкуренти от цял свят получават покана за едноседмичен тренировъчен лагер. Отделна програма се предлага на чуждестранни треньори. Единственият разход за участниците е транспортът, всичко друго се поема от Норвегия.

"Показваме им кое работи за нас", споделя президентът на Норвежката ски федерация Ерик Росте. "Нямаме тайната рецепта, но усещаме отговорност към международната общност и искаме да бъдем открити, да споделяме нашето знание."

Влюбена в ските държава

Разбира се, тренировъчните методи не са единственото, заради което норвежците имат такива успехи. Защото говорим за държава, влюбена в ските. Преди да се научат да ходят, децата вече знаят да карат ски, всеки ги използва като метод за придвижване. А хората са толкова влюбени в природата, че най-голямата тв-мрежа в страната NRK измисли иновативен начин, по който нейните потребители да ѝ се наслаждават дори когато са си у дома. През 2011 NRK постави статична камера на борда на кораб, която просто да снима природата, която се открива пред него. Половината население беше пред екраните.

Тази любов към природата и ските води до създаването на около 1000 ски клуба, което дава невероятна масовост и в крайна сметка води и до раждането на големите звезди. На Игрите в Пьонгчанг една от големите звезди беше Йоханес Клаебо, 21-годишно момче, което преди година и половина никой не беше чувал. "Той можеше да е велик футболист, можеше да е велик в някой друг спорт. Но той избра крос-кънтри ските, защото това е най-популярният спорт", обяснява спортният коментатор Фредрик Окланд.

И поради тази причина на най-високо ниво спортът има големи спонсори като банки, енергийни и застрахователни компании. Те помагат за развитие на най-модерна екипировка, за перфектни условия за подготовка и за най-добрите възможни ски и вакс майстори.

Комбинацията от традиция, тренировки и подкрепа в Норвегия е такава, че надали може да бъде достигната от някоя друга държава. Заради това в Пьонгчанг норвежките спортисти сякаш дори бяха облекчени, когато понякога в славата се къпеха състезатели от други държави.

Марин Бьорген се превърна в спортиста с най-много медали от Зимна Олимпиада - 15, от които 8 златни. В отборния спринт тя завоюва бронз. Златото отиде за САЩ, а среброто за Швеция. 

И в думите на Бьорген след състезанието си личи в пълна степен желанието за развитие на самия спорт: "Разбира се, че се борихме за златото. Но е страхотно да видим американките на подиума. Това е важно за спорта."