възстановяването на откритите ледени пързалки, а медалите на Албена и Макс бяха най-добрата дипломация. Войната е спечелена в името на децата, имало е смисъл в острия тон и настъпателната ни политика. Децата ни карат кънки, а какво по-хубаво от това...
Дали някога ще сътворим нещо в международния хокей не е важно, важно е да създадем нормални условия за спорт на тези, които колкото и клиширано да звучи са „бъдещето на нацията ни”. Иначе парадоксите са много. Не бива да се заблуждаваме, че след първата крачка всичко е идеално. Ледът на откритите пързалки не е с качеството на закритите, но ние като типични българи казваме, че е по-добре от без нищо. Час на лед в София е два пъти по-скъп отколкото в Швейцария. Отскоро по нашите спортни магазини се появиха кънки, но вносителите все още не рискуват с професионална екипировка. Ако детето ти тренира сериозно трябва да му набавиш сигурен и защитен екип от чужбина. Това е поредното неудобство, но важен е все пак ентусиазмът. С такъв са заредени треньорите, които открихме на пързалката край Народния театър. Двама все още действащи национали-Пламен Веселинов и Стоян Бъчваров въпреки всичко са твърдо решени да съхранят традицията на БГ хокея. Не се оплакват, а като корави момчета се мъчат да осигурят не само условията, да снабдят децата с екипи, но и да ги научат на техничните удари със шайбата...
Ледените спортове отново са на мода сред днешните деца и тийнейджъри. За това със сигурност допринесоха откритите пързалки и успехите на двукратните ни шампиони по фигурно пързаляне Албена Денкова-Максим Ставийски, тук не бива да пропускаме и Жени Раданова, която сътвори български подвиг в шорттрека.
Разхождайки се след тежък работен ден в центъра на София, погледът ми се спира върху приказна гледка, за която доскоро само мечтаехме и дори неведнъж нападахме публично управляващите родния спорт...10-12 деца, екипирани със стикове тренират хокей на пързалката край Народния театър. Червени бузи, усмивки, много настроение и ледени пръски край мантинелата. Ето такава картина може да вдъхнови българския спортен журналист за смисъла на професията. Години наред се борихме със зъби и нокти за възстановяването на откритите ледени пързалки, а медалите на Албена и Макс бяха най-добрата дипломация. Войната е спечелена в името на децата, имало е смисъл в острия тон и настъпателната ни политика. Децата ни карат кънки, а какво по-хубаво от това...
Дали някога ще сътворим нещо в международния хокей не е важно, важно е да създадем нормални условия за спорт на тези, които колкото и клиширано да звучи са „бъдещето на нацията ни”. Иначе парадоксите са много. Не бива да се заблуждаваме, че след първата крачка всичко е идеално. Ледът на откритите пързалки не е с качеството на закритите, но ние като типични българи казваме, че е по-добре от без нищо. Час на лед в София е два пъти по-скъп отколкото в Швейцария. Отскоро по нашите спортни магазини се появиха кънки, но вносителите все още не рискуват с професионална екипировка. Ако детето ти тренира сериозно трябва да му набавиш сигурен и защитен екип от чужбина. Това е поредното неудобство, но важен е все пак ентусиазмът. С такъв са заредени треньорите, които открихме на пързалката край Народния театър. Двама все още действащи национали-Пламен Веселинов и Стоян Бъчваров въпреки всичко са твърдо решени да съхранят традицията на БГ хокея. Не се оплакват, а като корави момчета се мъчат да осигурят не само условията, да снабдят децата с екипи, но и да ги научат на техничните удари със шайбата...
възстановяването на откритите ледени пързалки, а медалите на Албена и Макс бяха най-добрата дипломация. Войната е спечелена в името на децата, имало е смисъл в острия тон и настъпателната ни политика. Децата ни карат кънки, а какво по-хубаво от това...
Дали някога ще сътворим нещо в международния хокей не е важно, важно е да създадем нормални условия за спорт на тези, които колкото и клиширано да звучи са „бъдещето на нацията ни”. Иначе парадоксите са много. Не бива да се заблуждаваме, че след първата крачка всичко е идеално. Ледът на откритите пързалки не е с качеството на закритите, но ние като типични българи казваме, че е по-добре от без нищо. Час на лед в София е два пъти по-скъп отколкото в Швейцария. Отскоро по нашите спортни магазини се появиха кънки, но вносителите все още не рискуват с професионална екипировка. Ако детето ти тренира сериозно трябва да му набавиш сигурен и защитен екип от чужбина. Това е поредното неудобство, но важен е все пак ентусиазмът. С такъв са заредени треньорите, които открихме на пързалката край Народния театър. Двама все още действащи национали-Пламен Веселинов и Стоян Бъчваров въпреки всичко са твърдо решени да съхранят традицията на БГ хокея. Не се оплакват, а като корави момчета се мъчат да осигурят не само условията, да снабдят децата с екипи, но и да ги научат на техничните удари със шайбата...
Коментирай