Преди дни се замислих върху статията „5 неща, които да правите в Париж през ноември”. Мечтите ми се изкушиха от това човек да посети града на любовта тези дни, да види как се запалва коледната украса на 18 ноември, да отиде на шоколадова обиколка с дегустация на торти, френски макарони, трюфели, шоколади, кроасани, еклери, да вдиша емоционалния въздух на малките парижки улички вечер...

Но само часове по-късно Париж не беше същият. На петък 13-ти мислите ми пак бяха насочени към френската столица, но в тъжни, състрадателни и страховити мисли.

Този петък 13-ти не бе по канадски – приеман за щастлив ден. Париж претърпя терористични атаки като първата бе удар върху квалтал с т.нар. западни младежи. Последва още една експлозия и десетки жертви на рок концерт.

Но и там на стадиона имаше камикадзета. Охраната на емблематичния "Стад дьо Франс" предотвратила взрив на трибуните, но двама успяха да извършат целта си, слава Богу с минимално жертви сред тези 80 000 зрители и президента на Франция Франсоа Оланд Последва обединение в страха. Публиката на терена, футболистите в съблекалните.

И там, на паметното съоръжение, френските национали останаха заедно с немците през нощта докато първоначалната заплаха отмине. „Когато нападнаха „Шарли Ебдо” ми беше мъчно и плаках, а сега… сега ужасно много ме е страх”, коментира бившият футболист на ПСЖ Викаш Дорасо.

Тероризъм, камикадзета, експлозии, стрелби, заплахи, паника – страхът на новото време. А как може да се справим с него – ами със спорт може би. Да, време е да се обяви ежегодна целогодишна Олимпиада. 31-ите Летни олимпийски игри са чак през август 2016 в Рио де Жанейро.

Но за първите олимпийски игри в Южна Америка вече 180 от 193 държави гласуваха резолюция, с която да бъдат спрени военните конфликти от седем дни преди началото на Олимпиадата до седем дни след края на Параолимпиадата.

Това е мирното време, през което всички са равни, дори и бежанците. Да в момента има около 20 милиона бежанци по света. Но МОК и ООН решиха спортистите бежанци да бъдат допуснати до участие в Рио като сформират олимпийски отбор, да се състезават под олимпийския флаг и да живеят в олимпийското село заедно със спортистите от останалите 206 държави.

Ето спортът и олимпийските дух и принципи могат да се опитат с надежда да направят света по-спокоен, добър и мирен.

Je suis parisienne!