Приносът на Веселин Суров към българското плуване е безспорен. Неговият възпитаник Денислав Калчев записа първия мъжки финал на световно първенство (8-и на 100м бътерфлай в Рим’94). Направи две влизания в голямата осмица на Европа (8-и на 400м съчетано в Атина’91 и 8-и на 100м бътерфлай във Виена’95). Денис стана и първият български плувец с европейска титла на малък басейн (100м съчетано – Ставангер’94). На олимпийските игри в Барселона през 1992г. двама от общо петимата ни представители в басейна бяха на Суров – фамозната гърбистка Мария Кочева и Калчев. С шанс да попадне в състава беше и Радостин Върбанов. И тримата си възпитаници той тренира, отгледа и шлифовани в маломерния 25-метров басейн с три коридора в Силистра, пише bgswim.info.
На два пъти Суров беше начело на националния отбор. Първият до олимпиадата в Атланта’96 (на нея Калчев беше единственият ни плувец), а вторият от 2006 до 2011 г. Под негово ръководство националите ни записаха пет полуфинала на европейското първенство в Будапеща 2010 (Екатерина Аврамова – три в гърба, Нина Рангелова – два в св. Стил). „Бързо нищо не става. Колкото по-късно треньорът хване хронометъра, толкова по-добре. А в България стана масова практика треньорите да юркат заради точките възпитаниците си от малки. Нека първо плувците навъртят по 2000-3000км. Да имат минималния километраж. Чак тогава треньорът ще разбере стават ли те за голямото плуване”, допълни той прелюдията към първата си изповед от две години. Направи го, защото е разтревожен за българското плуване. Нищо, че работи с внушителна група състезатели в Германия. Смята, че ако не настъпи промяна, ще имаме участници на олимпийски игри само с „уайлд кард”.
„В Мюнхен съм от септември 2011 г. Предстоеше ми още много работа с националния отбор, но бях принуден да напусна. Почувствах се обиден, но не се сърдя на никой. Тогава ми секна ми желанието за работа. Сега се чувствам добре в Мюнхен, уважаван треньор съм. Работим с Красимир Енчев (17-кратен рекордьор на България в свободния стил - 400, 800 и 1500м св. стил и участник на I световно първенство в Белград 73г.), който живее от години в Германия. Той ми подаде ръка“, споделя Веселин Суров.
В клуба „Васер Фройнде” („Водни приятели”), на който Енчев е старши треньор, има 1500 деца. При това плуването в Бавария не се радва на такава популярност, каквато има в северна Германия. 40 треньори се грижат за началното обучение. Дейността се формира на обществени начала. „През седмицата водя едноразови тренировки. Събота и неделя наваксам с по две занимания на ден и мога да се ширя на 5 коридора. Провеждам и по три лагера. Бачка се яко, трябва да си на ниво. В Германия е така - дисциплината важи за всички. Предоставят ти условия, но си имат изисквания. Работя с родените от 2001 година до 2005. Наблягам на функционалната подготовка. У нас тя е пренебрегвана от мнозина, но е ключова за израстването на плувеца. На германчетата редовно им правя контролни на 1500 м кроул“, разказва още Суров.
„Тренирах и Никола Димитров, който участва на световното първенство за мъже в Барселона, но той предпочете да продължи подготовката си в друг клуб. Богомил Яковчев пък претърпя операция и ще работи на пълни обороти от 2014 г. Алармирам, че трябва да променим наредбите на федерацията, системата на управление, планирането в дългосрочен план. Трябва да има смяна и на ръководството на националния отбор. Иначе българското плуване ще приключи. Ще имаме участници на олимпиади и световни първенства само с „уайлд” кард и то заради милосърдието на МОК и ФИНА, които заради популяризирането на „синия” спорт по света, дават поощрителни визи за страни като Македония, тези от Африка и Океания. Болно ми е да гледам как българското плуване буквално се унищожава. Къде са сега децата, които тренираха под мое ръководство?“, пита Веселин Суров.
„В момента гледаме с надежда към Георгия Кадоглу, Михаел Йорданов, Никола Димитров, Иван Геров, Антъни Иванов. Но на тяхното ниво трябва да има още десетки таланти. За да може, когато стигнат до мъжете и жените, да имаме селекция, която да се закали и след първия олимпийски цикъл да е равностойна на световния елит. Трябва да гледаме опита на съседните държави, да се поучим от Сърбия, Гърция, Румъния, от Унгария, която има почти вековна традиция в „сините” спортове и няма слаб шампионат“, коментира още Суров.
