Щастлив съм, че съм извървял този път, ако трябва да се върна пак по него ще вървя,  само ако мога да прескоча Пекин. Това заяви последният българин олимпийски медалист Величко Чолаков в супер тежката категория на щангите на своя бенефис. 

Чолаков събра приятели и колеги в Смолян, а в негова чест се проведе турнир по вдигане на тежести за юноши и девойки. С това събитие бе отбелязана и 35-годишнината на клуба по вдигане на тежести. 

Според щангиста, ако има нещо което би искал да промени, ако се върне времето назад, би отказал да пие възстановяващите средства, които са им давали на отбора за Олимпиадата в Пекин. 

"Тогава си бях в силите, бях само на 26 г.", коментира Чолаков. 

Относно бъдещето на родните щанги, Чолаков коментира: Трябва да се промени малко мисленето, да се обединим, всички да сме екип, защото , когато сме в екип нещата става, то е доказано. Когато сме разединени и говорим глупости, по медии , хората да ни свързват само с простотии и скандали, мисля, че всичко това трябва да остава в кухнята и трябва да работим здраво. За последен път Величко се качи на подиума, под ръководството на своя личен треньор Костадин Гозданов и вдигна символично щангата.
Много изненади,  подаръци и поздравления получи днес  Величко Чолаков. Спортисти, колеги, депутати и представители на много институции уважиха днес празника на щангиста. Космическият глас на Валя Балканска в съпровод на гайдаря Петър Янев  звуча в спортната зала на Смолян в чест на олимпийския шампион, а ансамбъл Родопа поднесе музикален поздрав в негова чест.

"Той заслужава да му се отдаде необходимата чест, за това което е направил за Смолян и България. Това, което направи Величко си е истински подвиг, още от ранна детска възраст той не отговаряше за този спорт, всички мои колеги бяха скептично настроени. Той с труда си, със своята упоритост, и не на последно място с огромното желание да побеждава, всичко това го доведе до върха", коментира Костадин Грозданов.

"Голям добряк, голямо сърце, приятел, уважава възрастните, сериозно е приел нещата като треньор и председател на клуба", категорична бе Даниела Керкелова, бивш съотборник на Чолаков и национален треньор по щанги. Тя не скри, че състоянието на родните щанги е болен въпрос за нея. 

"Трябва да се помисли и да се променят много неща в щангите и в спорта като цяло в нашата страна. Не отричам това, което министерството прави, а то наистина прави много в последните години, но трябва да се засили акцента върху малките клубове в провинцията, по малките общини, като нашата, клубовете изнемогват. Величко работи на доброволни начала, просто пример с него, г-н Грозданов години наред по същия начин, ад когато бях треньор съм работила по същия начин, дори влагаме пари от нас“, коментира Керкелова.

"Величко го познавам още от детска възраст. Много добро момче, талантлив спортист, отзивчив приятел, добър колега.

-Имате ли случки, които няма да забравите? -Има много случки, които няма да забравим, повечето от тях са весели, комични. Беше ни се случило на едни лагер-сбор, на който бяхме счупили и двамата спалните, /смее се/, в Асеновград“, сподели Дамян Дамянов-бивш национален състезател по вдигане на тежести. Като сериозен, амбициран и отговорен човек бе определен Чолаков от бившият си съотборник Алан Цагаев. 

"Много хубави неща можем да кажем за този човек“, добави Цагаев. Той също е оптимист за бъдещето на щангите в България.“Надявам се, лека-полека да можем да излезем на това ниво, което бяхме, след този  тежък удар, който понесохме“, коментира Цагаев.

В последните години Величко се ориентира към треньорска дейност, бе за кратко наставник в Азербайджан и в Норвегия. В момента подготвя над 20 деца в родния си клуб Родопа Смолян.