Само след три дни - на 23 септември, ще се навършат 25 години от най-резултатния мач в историята между Левски и ЦСКА – 7:1. Освен рекордно унижение за "червения" отбор, тези числа представят и отношението между световните купи по ръгби, спечелени от отбори от Южното полукълбо спрямо тези от Северното.

Едно от най-големите спортни събития на годината започва днес и ще продължи до 2 ноември. През това време 20-те най-силни отбора ще премерят сили, разделени в четири групи по пет тима преди на плейофите да продължат осем състава. И въпреки че отново има само един изявен фаворит, най-после шансовете за детрониране на Нова Зеландия изглеждат близки до реализма.

Когато през 2011 година Нова Зеландия прие световната купа и спечели втората титла в историята си, през цялото време имаше напрежение. All Blacks, както са известни по света, бяха най-силният отбор, но превъзходството им не беше утвърдено все още. Само четири години по-късно в Англия, почти никой не се съмняваше в успеха им и въпросът бе с колко ще спечелят мачовете си, но не и дали това ще стане.

Днес положението е малко по-различно. Напускането на основни играчи като Дан Картър, Ричи Маккоу, Маа Нону, Пири Уиипу маркира смяна на поколенията. Треньорът Стив Хансен отново сглоби състав, който е фаворит, но също така показва и стряскащо непостоянство, губейки в подготовката си мачове, които изглеждаха решени още преди да започнат.

Голямото притеснение за "черните" ще е изборът на шутьор. В ръгби фаловете и допълнителните удари след всяко есе (носещи съответно по три и по две точки) не са възпрепятствани от противникови играчи, но често се изпълняват от 40-метрова, та дори и по-голяма дистанция. Това изисква прецизност, която и двамата избрани за длъжността Боудън Барет и Ричи Моунга не могат да предложат, а тя се оказва решаваща за изхода на поне две световни първенства.

Другото, за което трябва да се внимава, е дисциплината. Ръгбистите на Нова Зеландия толкова свикнаха с доминацията си, че вече пренебрегват съдийските наказания, а и самите рефери се притесняват да санкционират някои от нарушенията им. Когато това се случи, често се стига до директен червен картон и ако съперникът е отбор от първата петица на световната ранклиста, загубата не закъснява.

Оставяйки настрана All Blacks с тяхното непостоянство, най-сериозното предизвикателство за доминацията им идва от Южното Полукълбо в лицето на Южна Африка. Годините на болезнени опити да се създаде расово и етнически разнообразен отбор вече почти бяха отчаяли феновете на "Спрингбокс". Проблемът не бе, че чернокожите атлети са дискриминирани. Просто корените на южноафриканското ръгби са дълбоко в училищната система, а гимназиите с най-силни отбори са частни и скъпоплатени.

Натоварени от Нелсън Мандела с мисията да обединява разлините етноси, "Спрингбокс" вече 25 години балансират между амбициите си на терена и стремежа да вдъхновяват непривилегированите, че могат да постигнат по-добър живот. По този път съставът възприе второ лого и днес антилопата Спрингбок, символ на спорта от времето на апартейда, се носи заедно с цветето Протеа.

През последните години приобщаването започна дава резултати и това лято отборът измъкна равен срещу Нова Зеландия, което даде надежда, че може да се постигне нещо повече за първи път от 2007 година насам. Добра новина, е че Спрингбокс ще срещнат All Blacks още в предварителната група (утре от 12:45 българско време), и следващото им противопоставяне може да е чак на финала.

Третият отбор от Южното полукълбо с по-сериозни шансове е Австралия. Те са съставът, който влиза в шампионата, изживявайки истинска екзистенциална криза. Изгонили Израел Фолау, най-добрия фулбек в света, заради религиозно изказване в Инстаграм ("Атеисти, идолопоклонници, прелюбодейци, пияници и хомосексуалисти, покайте се или адът ви очаква" – бел. ред.) "Уолабис" изглежда са поставили всичко на една карта.

Само преди месец Нова Зеландия ги разгроми с 36:0, а преди две седмици "жълтите" се измъчиха за победата си с 34:15 срещу Самоа. Под натиск на своя главен спонсор - авиопревозвача Qantas, австралийскта федерация все повече говори за политическа коректност и приобщаване на LGBT състезатели, вместо за самата игра.

Колективното отрицание на факта, че австралийците заминаха за Япония като най-слаби сред най-силните може да се отрази както на представянето им, така и на финансовото им състояние. А съдебният иск, който Израел Фолау заведе срещу федерацията и който ще се гледа прз февруари, може ефективно да фалира австралийското ръгби.

Какво ново на Север?

Големите претенденти от Северното полукълбо са Англия. Те са и единственият северен тим, печелил някога световната купа – през 2003 година. "Розите" започват шампионата като трети в световната ранглиста. След продължителен лагер в Италия, където влажността и жегите са сравними с климата в Япония, съставът за първи път от години комбинира синхрон и маневреност, съпоставими с тези на тимовете от Южното полукълбо.

Еди Джоунс, който бе треньор на Австралия в злополучния финал срещу Англия от 2003 година и помощник-треньор на Южна Африка през 2007 година, днес отговаря "Розите" да си възвърнат честта, загубена при унизителното отпадане в групите преди четири години.

Въреки, че Ирландия са временни първенци в световната ранглиста, а Уелс спечелиха тазгодишното издание на Шестте нации (неофициално европейско първенство), двата състава се посрещат с резерви заради непостоянството им. Въпреки това шансовете им не са за изпускане.

"Детелините" победиха Нова Зеландия два пъти в последните две години, а "Драконите" се стягат за лебедова песен на едно от най-великите поколения в историята си, както и за последните мачове на един от най-добрите треньори в света.

След Япония Уорън Гатланд напуска и Уелс ще градят състав с нови лидери и нова философия, което ще отнеме години. А постигнатото в идните седмици може да е най-доброто наследство, с което да продължат.

По-малко пари

Въпреки, че световното ще привлече милиони на стадионите в Япония и милиарди пред екраните, ръгби изостава сериозно във финансово отношение спрямо футбола, баскетбола, голфа и други популярни спортове. Причина за това отчасти е и консерватизмът, граничещ с надменност, на хората управляващи световното ръгби.

Забраната играчи да получават заплащане отпадна едва през 1995 година, което означава, че ръгби е професионален спорт от само 24 години. През 2016 година в Рио ръгби се завърна в олимпийското семейство след като в продължние на 92 години не участваше на най-големия спортен форум.

Пътят обаче е дълъг. На световното първенство преди четири години в Англия средната посещаемост на мач стигна 51621 души при 95% запълване на капацитета на стадионите, а общите генерирани приходи бяха само 326 млн. долара. Това обаче е почти пет пъти по-малко от приходите, които генерира световното по футбол миналата година.

Въпреки, че на национално ниво Южното полукълбо доминира тотално, най-големите пари са в Европа. Някои от южните нации като Австралия и Нова Зеландия задържат играчите си, с правилото, че ако подпишат с европейски клуб, няма да играят за националните формации.

По-малките тихоокеански нации – Фиджи, Тонга, Самоа обаче нямат такава забрана. За трите островни държави това е единственият начин да бъдат конкурентни на глобално ниво, макар че много от играчите им отказват да играят за националния отбор, заради клубни ангажименти в Европа.

Най-скъпоплатените играчи получават заплати от рода на 1.4 милиона долара годишно (Дан Картър и Израел Фолау преди уволнението му), което е десетки пъти по-малко в сравнение със заплащането на Лео Меси, Кристиано Роналдо и другите суперзвезди на футбола.

Чар и аристократизъм

За сметка на изоставането си във финансово отношение, ръгби компенсира с атмосфера и ценности. Мачовете са пример за добри отношения между феновете на противниковите отбори. Те не се настаняват в отделни сектори на стадиона.

Седят едни до други, имат право да консумират алкохол на самия стадион, включително и в стъклени бутилки. Неписаните правила за поведение на терена и извън него постановяват, че всяка изцепка може да доведе до доживотно отлъчване. Това е наказанието за удар на съдия. Обидата се наказва с между шест месеца и две години извън терена.

Един от най-добрите играчи в историята на Уелс Гарет Томас, както и най-добрият действащ рефер – Найджъл Оуенс (също от Уелс) са открито хомосексуални, но това по никакъв начин не се отразява на респекта, който им оказват съперници и публика.

Традицията в ръгби повелява след всеки мач победителите да се строят за шпалир пред загубилия състав, но джентълменските прояви не се ограничават само до вековните неписани правила. През 2015 година, веднага след финала срещу Австралия, Сони Бил Уилямс спаси дете нахлуло на терена от охраната, която щеше да го арестува и дори му подари златния си медал, който бе получил минути по-рано.

Ако спортът има нещо, с което се гордее най-много, то е че в играта място намират хора с всякакъв размер, форма и цвят. Единствените изисквания са отдаденост и уважение и точно това очакват феновете да видят в Япония. 

Повече за Световното първенство по ръгби можете да прочетете на блога na-stenata.com от автора Стефан Антонов.