Колоезденето понякога е много жесток спорт. Победите носят истински екстаз, но загубите са наистина тежки, а приказката не винаги има добър край. Много големи колоездачи са прекъсвали кариерите си след тежки падания, да не говорим за тези, които дори са губили животите си. На фона на това може би историята на Том Дюмолен не е толкова трагична, но определено приказката на нидерландеца приключи някъде по средата, внезапно и шокиращо.

В колоезденето има едно вярване, че не винаги печели най-силният, а този, който умее да страда повече. Разбира се, триседмично състезание като Тур дьо Франс може да бъде зрелище за зрителите, но колоездачите знаят какво мъчение е да караш над 200 километра наогре-надолу в изтощаващата жега...и това всеки ден продължение на три седмици. Както казва великият Еди „Канибала“ Меркс - „Колоездачите живеят с болката, ако не можеш да я понесеш няма как да спечелиш нещо“. Да, но някои спортисти не се справят толкова добре психически и физически с трудностите. Пример за това е именно Том Дюмолен.

БГНЕС / BGNES
56 снимки

Звездата на големия Том Дюмолен изгря на Джиро Д'Италия през 2017-та година. Преди това нидерландецът бе познат като специалист в дисциплината бягане по часовник и не бе слаган в сметките за победител в голяма обиколка, въпреки че през 2015-та година победи на кратко изкачване именно Крис Фрум в обиколката на Испания. Той дори носи розовото трико за водач на състезанието за няколко дни, а дори взе и втора победа в 17-ия етап, който бе индивидуално бягане по часовник. В крайна сметка Том завърши шести в генералното класиране на почти четири минути от победителя Фабио Ару. И до ден днешен от 22 победи Том Дюмолен има едва 3, които не са в бягане по часовник, като една от тях е именно в Испания през 2015-та година.

На следващата година Дюмолен започна силно и обиколката на Италия като спечели първия етап – отново индивидуално бягане по часовник. Едрият нидерландец обаче се отказва от надпреварата по средата и не завършва. Той се завръща на време за обиколката на Франция, като малко преди това печели и националния шампионат в любимата си дисциплина. Тур дьо Франс 2016 определено бе сериозна заявка от Дюмолен, след като той спечели много трудния девети етап, в който имаше 5 изкачвания, а след това триумфира и в 13-ти етап, който бе отново – бягане по часовник с дължина 37.5 км. Той обаче не се бореше за генералното класиране, в което изоставаше много. Крис Фрум спечели тура през тази година, а Том Дюмолен трябваше отново да напусне състезанието след падане в 19-ти етап.

Със сигурност представянето на Том Дюмолен в Обиколката на Италия през 2017-та година спечели сърцата на много неутрални фенове на колоезденето. Реалната надпревара започна в етап девети, който завършваше на емблематичната височина – Блокхаус. Там колумбиецът Найро Кинтана взе контрол над надпреварата и облече розовото трико за водач. Той успя да спечели 24 секунди пред французина Тибо Пино и Том Дюмолен. Едрият нидерландец се нареди на трето място в класиране с 30 секунди изоставане. Само един ден по-късно обаче Том Дюмолен разгроми конкуренцията в бягането по часовник – етап 10 от Джиро Д'Италия 2017-та година. Той победи Герайнт Томас, който също бе специалист в дисциплината, с 49 секунди, а на най-големият си противник и победител в предния етап – Найро Кинтана, Том сложи почти три минути.

Това издание на Обиколката на Италия определено ще се помни като едно от най-отворените и интересни състезания в историята на триседмичните надпревари.

В етап 14 Том Дюмолен показа, че може и да изкачва отлично, като на няколко пъти гонеше и гонеше Найро Кинтана, а накрая дори го победи. Нидерландецът показа воля, дух и сърце, за да вдигне победоносно ръце във въздуха след финала, докато колумбийският катерач дори загуби време в края. Не се виждаше какво може да спре Дюмолен по пътя към убедителна победа в Италия, след като имаше преднина от 2:47 минути след края на етап 14, а състезанието завършваше с любимото му бягане по часовник. Колоезденето обаче е непредвидим спорт и етап 16 доказа това. Том Дюмолен бе споходен от стомашни проблеми и трябваше да спре край пътя, за да ги реши, докато основната група с Найро Кинтана в нея, замина напред. Никой не изчака Том, въпреки че нидерландецът и отбора му бяха направили подобен жест няколко дни по-рано за Найро Кинтана, който имаше проблеми. В много голяма част от етапа Том трябваше да се оправя сам, защото бе останал без съотборници и след над 30 километра мъка той успя да завърши на 2:18 от лидерите. Винченцо Нибали спечели етапа, а Кинтана завърши трети зад Микел Ланда. Колумбиецът все още изоставаше с 31 секунди в генералното класиране. Етап 19 бе един от най-лудите и хаотични в Джирото през тази година, след безброй атаки в челото в опит да се образува откъснала се група и още 90 километра преди края на деня, състезателите бяха крайно изтощени. Дюмолен закъса здраво на последното изкачване, но отново показа волята си и малко по малко винаги гонеше съперниците си. Той загуби над минута и предаде лидерството в състезанието на Найро Кинтана. В етап 20 отново бе разклатен и загуби още 20-тина секунди като вече бе четвърти в генералното класиране на 53 секунди от Кинтана. Последният 21-ви етап от обиколката на Италия бе бягане по часовник и както се очакваше Дюмолен отново бе най-силният измежду претендентите за титлата. Той не спечели етапа, а остана втори зад сънародника си Йос ван Емден, но спечели генералното класиране и издание номер 100 в историята на Джиро Д'Италия. Найро Кинтана остана втори на 31 секунди, а трети се нареди Винченцо Нибали. Тогава Дюмолен е на 27 години и се превръща в един от големите фаворити за спечелването на още триседмични обиколки, включително и Тур дьо Франс, тъй като тепърва навлиза в най-силните си години.

През 2018-та година нидерландецът опита да направи дубъла Джиро Д'Италия – Тур дьо Франс, който не е правен в модерната история на колоезденето. Само че и в двете надпревари завърши втори. Той спечели по един етап и в двете обиколки и се представи изключително силно, като и двата пъти завърши зад състезател на отбора на Скай тогава (Инеос сега). Крис Фрум спечели Обиколката на Италия след невероятна соло атака над 70 километра, нещо което ще остане в историята на колоезденето, а пък друг британец – Герайнт Томас, триумфира в Тур дьо Франс, където Том Дюмолен завърши втори и с победа в 20-ия етап (бягане по часовник). Все пак, с две втори места, нидерландецът се впусна в 2019-та година с големи очаквания.

Както вече споменахме обаче, колоезденето е жесток спорт. Дюмолен се завърна в Обиколката на Италия, но трябваше да прекъсне участието си след падане и контузия на коляното. Контузия, която го тормозеше дълго, след като няколко месеца след завръщане към състезания се оказа, че са останали парченца асфалт в коляното му и трябва нова операция. Том изпусна цели две години заради контузия и боледуване, като в Обиколката на Испания през 2020-та година той трябваше да напусне именно заради болест. В началото на 2021-а година колоездачът обяви, че ще си вземе почивка от спорта, която е с неопределен период. Той призна, че страда най-вече психически и трябва да преразгледа живота си. Все пак, той се завърна по-късно през юни месец и триумфира в националния шампионат по бягане на часовник. Целта му бяха олимпийските игри, където той се представи страхотно и грабна сребърния медал за второто място в любимата си дисциплина. Като че ли Том Дюмолен загуби мотивацията си, както и любовта си към спорта и през 2022-а година той прекрати кариерата си, споделяйки, че вече не може да се наслади на любимия си спорт и признавайки ментални проблеми. Контузията от 2019-та година, която не бе излекувана правилно, се оказа ключова за това решение на нидерландеца, който си остана с една победа в голяма обиколка – Джиро Д'Италия 2017.

Том Дюмолен остана на крачка от величието и няколко победи в големи триседмични надпревари, а приказката му бе прекъсната именно в най-силните години, което остава още повече горчивина. Месеци след отказването му от спорта през август, Дюмолен изглежда се е справил с проблемите и води един по-щастлив живот, далеч от професионалното колоездене, но все още на велосипеда.