Най-добрата българска състезателка по художествена гимнастика Силвия Митева сподели, че се разбира изключително добре със своята майка и треньор – Силвия Митева. Грацията ни бе гост на Росен Петров в предаването „Нека говорят” по bTV.

Грацията ни, която спечели злато на лента на Световната купа по художествена гимнастика в зала „Арена Армеец”, завоюва общо 5 медала от това състезание – в многобоя е със сребро.

„Лентата ми беше най-трудният уред, бях доста уморена, беше ми последното съчетание за двата състезателни дни. Просто се надявах да успея да си остана на краката. Цената на медала е 21 години прекарани в залата. Като бях малка стоях в залата по 7-8-9 часа на ден в залата, а сега са по-малко – средно по около 4 се получават.”

Майката на Силвия Митева, която носи същото име и е и нейна треньорка също застана пред камерата на bTV, за да поздрави дъщеря си:

„Много е амбициозна, голяма перфекциониста. Като беше малка си беше пухкавка, който я е виждал не е и мислил, че ще стане гимнастичка.”

Самата грация разказа и какво е усещането майка ти да ти е треньор, когато си професионален спортист:

„Когато бях малка ми беше по-трудно майка ми да е треньор, защото трудно разделяхме гимнастиката от другото. Сега е доста по-лесно, много добре се разбираме, много лесно разграничаваме нещата. Понякога ми се кара, но напоследък все по-малко. Май след Олимпиадата не сме се карали.”

Явно обаче съдбата си знае работата, защото още като бебе Силвия е проявила интерес към отличията. Ето каква интересна история от детството си разказа тя:

„На прощъпулника ми, когато съм била на 11 месеца, съм си избрала медалите. До този момент не съм била виждала медали, но съм ги взела и съм си ги сложила на врата. Цял ден не съм дала да ми ги свалят. Били са златен и сребърен, а интересното е, че първите медали, които сама съм си спечелила са точно златен и сребърен.”

Относно строгостта и прекалената експлоатация на гимнастичките в художествената гимнастика, Силвия Митева сподели, че тя самата няма подобни преживявания, благодарение на майка си:

„Да, има го това, че все по-малки деца започват да тренират. Аз не одобрявам това да започват на по 3-4 години деца, но на 6-7 не е проблем. Относно гладуването – знам, че е имало преди такива неща, но го знам от майка си. Тя никога не ме е карала да гладувам, както и всяка от нейните гимнастички. Понякога, ако падна под определени килограми, даже съм получавала от майка ми есемеси „Моля те, наяж се добре!” Тя знае, че ако съм под определи килограми, аз не се чувствам добре в залата. А вода пък никога не са ми забранявали да пия, даже ме карат.”