По време на Световното първенство по гребане за мъже и жени до 23 години президентът на Световната федерация (FISA) Жан-Кристоф Ролан присъства на втори голям шампионат, на който домакин бе Пловдив. Олимпийски и световен шампион бе у нас и през 2015 г., когато също се проведе планетарно първенство до 23 години. Той със сигурност ще дойде в България и догодина, когато Пловдив посреща Световния шампионат за мъже и жени. С господин Ролан, който ръководи централата от месец юли 2014 г. разговаряме за настоящето и бъдещето на гребането и за организацията на приключилото Световно първенство до 23 години. 

Господин Ролан, Вие сте гребец и президент на  FISA.  Ако сравним световното гребане с една лодка, в добра работна кондиция ли е тази лодка?

Светът на спорта се развива много бързо и за това е изключително трудно да се прави сравнение с други спортове. Гребането има много дълга традиция, но трябва да се адаптираме към средата, която е динамична. Проблемът е, че има все повече и повече спортове, но концентрацията на вниманието на хората е върху ограничен брой от тях. В този свръхконкурентен пейзаж, трябва да се борим, за да запазим нашата позиция в олимпийското движение, където спортът ни има добро място. Така че - да,  гребната ни лодка се движи добре.

През 2015 година разговаряхме с Вас за географията на гребния спорт. Тогава Вие ми казахте, че очаквате нови страни да се приобщят към гребането. Колко нови федерации има досега във FISA?

Ние спечелихме към гребането още девет федерации, в сравнение с 2015 година. Тогава бяха 142, а днес са 151. И ще бъдем 153 на тазгодишния конгрес на FISA.

С какво гребането привлича младите хора? Защо един младеж да започне да тренира гребане?

Мисля, че ние живеем в свят, в който е все по-трудно да привлечеш младите, защото имат достъп до много неща – технологиите, видеоигрите. Как тогава да ги привлечем към гребането? От една страна, имаме доста дълго време на „чиракуване“ в гребането, трябва време да опознаят спорта ни, изискват се много усилия. Фазата на обучение е много трудна. В други спортове още от първата минута забавлението започва: давам топката и почваш да я риташ. В гребането не се забавляваш. Гребането не е игра. В много спортове забавлението е в играта. При нас, когато се качиш на лодката и си нов в гребането, ще трябва да се научиш първо на дисциплина, на техника, а това не е никак лесно. Как тогава да привлечем младите? Да, те минават дълго обучение, но след това си дават сметка за всички ползи, които ти дава гребането. Това е комплексен спорт, който изисква много усилия, така че ние привличаме младите, които имат вкус към усилията. Но също така да имат вкус към екипната работа. Гребането е екипен спорт. Цялото удоволствие да бъдеш на вода, да се плъзгаш по нея с лодката – ето това е прекрасното. Истината е, че гребането няма да привлече масите, това не е широко достъпен и широко популярен спорт. Бих казал, че гребането няма да привлече милиони и милиони млади хора, но ние сме част от спортния пейзаж, имаме своите разбиращи почитатели и е нормално да се борим за нашия спорт в бъдещето.

Много често гребци и треньори питат има ли възможност FISA да разреши теглото на лодките да стане по-малко, за да бъдат те по-бързи?

Ще отговоря в две точки. Първо: в нашият спорт постиженията се дължат на гребците, а не на оборудването. Това не е както във Формула – 1. Там, ако имаш добра кола и добър мотор печелиш. И дали си добър пилот или лош пилот няма толкова голямо значение. В гребането този, който печели е този, който е най-добрият. И не защото има най-добрата и най-скъпа лодка. Ние искаме, ако оборудването се развива, всички да могат да се възползват от по-съвършените материали и технологии в лодкостроенето.  Второ: лодките са скъпи спортни уреди. Искаме да се ограничи предимството на федерациите, които имат повече средства пред тези, които нямат толкова. Следователно в нашите правила се ограничава теглото на лодката. Защото този, който има повече пари и си купи по-лека лодка ще има предимство. Ние искаме всички гребци да имат едни и същи условия. Сегашните лодки са много усъвършенствани. Ние сме се възползвали от технологичното развитие, производителите на лодки използват супер материали като карбон. Но какъвто и да е екипът, от която и страна да е – имат едни и същи лодки. Ако утре оставим свободно производство на лодки без ограничение в теглото, ще имаме страни, които ще направят големи инвестиции, ще направят много добри лодки и техните гребци ще ползват предимства. Някои казват – о, FISA е старомодна, тя не иска нововъведения. Но ограниченията в теглото на лодките е за доброто на нашия спорт. Ние искаме съвършенството да бъде на атлетите, а не на лодките.
 

Господин Ролан, разкажете ми за един работен ден на президента на FISA. Как преминава денят Ви?

Най-напред трябва да уточним едно нещо – длъжността на президента на FISA е мисия. Аз не съм заплатен за това, че съм  президент на FISA. И трябва да организирам моето работно време като функция на моята професионална дейност и да вмъкна задълженията ми на президент на FISA. Имам шанса да работя на същото място, където е седалището на FISA и не губя време да отивам от едно място на друго. Давам много от себе си на FISA. Представлявам всички национални федерации,  организирам и  водя стратегията на гребането в световен мащаб. Връзките с олимпийските движение също е много важна част от работата ми. Бъдещето на гребането зависи също така и от мястото му сред другите спортове. Ролята ми е да осигуря достойно място на гребането в света на всички олимпийски спортове.
 

А остава ли Ви време за състезания по гребане?

За съжаление „греба“ не на вода, а тренирам активно на ергометър. Имам тренажор в къщи, тук в Пловдив президентът на организационния комитет Иван Попов ми е осигурил един ергометър, за да не прекъсвам тренировките си. Сутрин правя един сеанс и през деня се чувствам много работоспособен.
 

Господин Ролан, какво от опита на сегашното световно първенство да пренесем на следващото голямо първенство за мъже и жени през 2018 година в Пловдив?

Сегашния шампионат не е състезание, което да се провежда за първи път в Пловдив. Тук имате опита от няколко шампионата, които бяха реализирани на гребния канал в Пловдив. Мисля, че организационният комитет на Пловдив придоби много добър опит. През 2018 година световният шампионат за мъже и жени ще бъде едно ниво по-високо. Състезанието не е от същия размер, много повече хора ще дойдат. Аз нямам някакво притеснение и за следващото състезание, но знам и откъде ще дойдат трудностите. Екипът на Иван Попов и самият той имат достатъчен опит и те ще успеят в организацията на един добър световен шампионат. Единственият проблем, за който говорим от години е вторият гребен канал. Беше ни обещано да има такъв, но за съжаление ситуацията не зависи от волята на организаторите. Надявам се да го построите, тъй като броят на лодките  ще е много по-голям. Когато определихме домакинството на Пловдив на Световното първенство през 2018 година, имахме надеждата да разполагаме с този канал. Без него ще е по-трудно.
 

Можете ли да кажете еднозначно дали сте доволен от организацията на Световното първенство в Пловдив?

Ако трябва да отговаря с една дума – да. Категорично да. Мисля, че  направихме много, много успешен шампионат. Още веднъж да кажа, че зад очевидната лекота, с която премина шампионатът има много голяма работа, която е извършена от организаторите. Сигурно е имало трудности, но ние отстрани видяхме само гладката работа на всички екипи. Надявам се досегашният опит на Пловдив да бъде капитализиран за следващата година в най-голямото състезание по гребане в света.