Отлична оценка за организацията на Световното по лека атлетика даде президентът на ИААФ-многодетният татко Ламин Диак. Според него и Сергей Бубка японците са се справили перфектно и може би приключилият шампионат ще остане в историята като един от най-атрактивните. Доволни от условията бяха и звездите на световната атлетика, дори българският щаб бе възхитен от настаняването и организацията в Осака. Стадионът блестеше от чистота, с прахосмукачки са били изсмуквани боклуците след всеки състезателен ден, стюарди са упътвали фенове и журналисти на всяка крачка. Да мечтаем ние българите за домакинство на подобен шампионат е меко казано безумие. Далеч сме от манталитет, светоусещане и дори по отношение на чистотата-категорични са българските журналисти, които отразяваха шампионата в Осака.

„Сто години ни трябват за да ги стигнем.”-се пошегува в последната си кореспонденция за Гонг пратеникът на вестник Стандарт-Пламен Вълков.

Иначе останахме без медал-Даниела Йораднова бе единствената, която ни отсрами с финал на 1 500м. Четвъртото й място можеше да бъде бронз, но уви! Голямата ни шампионка в Осака бе отново Стефка Костадинова. Повече от десетилетие след приключване на състезателната й кариера, все още никой не може да подобри световния рекорд от 2,09. Амбициозната хърватка Бланка Влашич опита, но Осака й даде само злато в скока на височина, рекорд нямаше.