Президентът на Българската федерация по хандбал Росен Добрев остава непрестанно до хората си на терен в паузата между двата Европейски шампионата по хандбал за младежи до 20 години във Варна, които за пръв път се провеждат в един и същи град. Вторият турнир е 16 до 24 юли и екипът на българската централа няма време за почивка. Добрев кара буса с вода за състезателите, участва в подредбата на залата и физическата организация, след което сменя работното облекло с костюм и поема функцията си на официално лице в различните церемонии. След края на първия шампионат и преди старта на втория, Росен Добрев коментира събитията до момента.
 
- Г-н Добрев, зрителите в Двореца на културата и спорта във Варна станаха свидетели на хандбал от много, много високо ниво. Особено финалните и полуфиналните мачове направо бяха космически. Вашия коментар за това, което видяхме от тези млади играчи, които са бъдещето на този спорт?
 
- Искам да допълня, че не само в залата, а и по телевизията хората успяха да видят красотата на нашия спорт, благодарение на партньорството ни с телевизия B1B, с която федерацията работи вече втора година. Така повече и повече деца ще се запалят по тази любима игра. Виждате с новите правила колко скоростен и динамичен става хандбалът. Така че аз съм изключително доволен от начина, по който, заедно с екипа на Българската федерация по хандбал, се справихме с поредишния Европейски шампионат. Изключителни хора - млади, талантливи, които работят денонощно за успеха на това събитие.
 
- Сега предстои още едно такова събитие. За пръв път в историята се случва един град да е домакин и на двата шампионата. Доста първи пъти има Варна в историята на хандбала…
 
- Може би това е нашият път, за да се развиваме. Миналата година след Европейските първенства по плажен хандбал и след това в зала, споделих с екипа на федерацията, че тази година ще бъде пълна почивка за тях. Нормално е, те си имат семейства, искат да бъдат с тях, да споделят отпуските си. Но когато си партньор с една такава голяма организация като Европейската хандбална федерация и бъдеш помолен да поемеш толкова голяма отговорност да организираш два Европейски шампионата няма как да откажеш. Защото благодарение на тях и с тяхната помощ започнахме да излъчваме мачовете от Шампионска лига за мъже и жени и Купа на Европа, което още повече популяризира нашия спорт. Само за миналата година сме излъчили над 300 хандбални срещи, което досега никога не е било. Броят на хората, които гледат и в залите, и по телевизията се увеличава всеки път, което ни радва. Това е начинът, по който ние като федерация трябва да вървим. Но пътят е много по-дълъг и трябва да започнем наистина от А и Б.
 
- На няколко пъти казвате добри думи за екипа си. Но едва ли са много хората, извън тесните среди на хандбала, които знаят, че вие сте неотлъчно до този екип. Не са много президентите, които са с работно облекло и правят игрища, карат състезатели, карат вода и в следващия момент влизат и в официалното си амплоа с официални дрехи.
 
- Аз така съм възпитан. Тук няма значение позицията, която човек заема. Те са мои колеги и ние работим заедно. Няма срамна работа, самият хандбал е колективен спорт и ме е научил като човек, винаги да работя с екип и затова аз никога не съм се срамувал от работата си. Един ден може да ме видите с бус, на другия в официален костюм, на третия в съвсем друго амплоа. Дори и с колегите от западните компании, с които работим, се шегувам, че аз съм хамелеон. Могат да ме видят наистина в различна визия, но аз си върша работата с удоволствие и с хората от екипа на федерацията бих тръгнал и на война.
 
- Вижда се, че не сме далеч от най-добрите в Европа, но като че ли нещо малко не ни достига в някои от мачовете. Играем силно срещу силните, реално само ние се опълчихме на шампиона Чехия. Но какво е това малкото?
 
- Колкото е малко, толкова е и много. Това са малките детайли, това е А-о и Б-то в хандбала. Съжалявам, че загубихме една година, но нямаше как заради пандемията. Федерацията прави организация да дойде лектор и да съберем всички треньори, за да тръгнем от най-малките. Работата е основно с треньорите по клубовете. На нас ни липсва единната методика. По принцип това е проблем на целия български спорт. Смея да го твърдя, защото бизнесът ми е в областта на спорта, познавам доста хора от различни спортове и знам как работят. Най-големият проблем е единната методика. Треньорът на националния отбор работи с тези състезатели по 10-20 дни. Но някои от тях идват неподготвени, а това е работата в клубовете. Затова каним един от топ 3 лекторите в световен мащаб, като от септември месец започваме от най-малките. Трябва да си извървим пътя, за да може да стигнем до най-големите, без да пропускаме и най-малката стъпка. За да наваксаме това малкото, което не ни достига, за да вземем мача. Разбира се, има и късмет, и спортно щастие, но то винаги отива при по-силния. И ние трябва да си извървим пътя. Не са виновни момчетата, ние като хандбална общност трябва да извървим целия път и всички да работим в тази посока. Защото е супер важно да се работи в екип.
 
- И последно, говорите за почивка, да не стане пак да ни помолят да вземем някое първенство? Имате ли планове за нови домакинства?
 
- Не, за догодина нямаме абсолютно никакви планове. Това, което искам е до 2024 година да сме домакини на Световното първенство за девойки. Затова и може би ще пътувам до Скопие, за да видя цялостната организация на турнира там. Убеден съм, че е във възможностите на България да се справи. Това е в най-краткосрочен план. Заедно с Община Варна и с концесионера на Южния плаж продължаваме да водим разговори за изграждането на стадион за плажни спортове, където оттук нататък да продължим да развиваме плажния хандбал, който се очаква от 2028 година да е олимпийска дисциплина. А това може да даде много голяма възможност за класиране на български национален отбор на Олимпийски игри. Затова и стратегията, която започваме от следващия сезон е от 12-годишна възраст да има държавни първенства по плажен хандбал. Това е дългосрочната ни стратегия в тази насока. Като домакин, аз мисля, че няма отбор, няма човек, който да е бил във Варна и в България и да не е доволен от абсолютно всичко – било то транспорт, организация, от самия град. А Варна е един европейски град, който наистина абсолютно всички – и фенове, и спортисти харесват.