Ремко Евенепул направи истински фурор в колоезденето, след като спечели два златни медала на Олимпиадата в Париж. 24-годишният колоездач първо триумфира в коронната си дисциплина - бягането по часовник, където е събрал всички големи титли - национален шампион на Белгия, европейски и световен шампион. Няколко дни по-късно по категоричен начин белгиецът грабна и второто злато в шосейното колоездене на Олимпийските игри и така си тръгна от френската столица с два златни медала.

Всъщност Евенепул е едно от големит имена в колоезденето вече години, като освен споменатитие шампионати, той е печелил и Обиколката на Испания, два пъти монумента Лиеж-Бастон-Лиеж, а тази година добави към победите си и така в Тур дьо Франс, където финишира трети в генералното класиране с една етапна победа в дебюта си в най-престижната голяма обиколка. Вече 58 професионални победи стоят до името на белгиеца, който обаче започва спортната си кариера във футбола. Той е юноша на Андерлехт, играе и в ПСВ, както и за младежките формации на националния отбор на Белгия.

Ремко е роден на 25-и януари 2000 година и е син на Патрик Евенепул – бивш професионален колоездач, който обаче няма много успехи. Баща му има едно участие в голяма обиколка и това е именно Вуелтата през 1993-а година, където завършва на 113-о място.

Ремко обаче тръгва по футболния път и още на пет години е записан в академията на белгийския Андерлехт. На 11 годишна възраст той сменя отбора и започва да играе за ПСВ Айндховен, но три години по-късно отново се завръща в Андерлехт. Ремко Евенепул записва общо девет мача за юношеските формации (U15 и U16) на белгийския национален отбор. Футболната му кариера минава през много проблеми, промени и различни игрови постове. Ремко започва като вратар, но треньорът му вижда, че е издръжлив и го мести в халфовата линия, като играе на позицията дефанзивен полузащитник. В по-късен етап започва да играе и като ляв краен защитник.

Един от бившите съотборници на Ремко в Андерлехт разказва за интересен случай, когато настоящият колоездач е само на 15 години.

„Ремко дойде при мен и ме попита дали искам да карам колело с него“, спомня си Себастиан Борнау, който в момента играе в Бундеслигата с екипа на Волфсбург. Тогава случайно семейството на двамата белгийски футболисти са били в един и същи хотел.

„Съгласих се да карам с Ремко, защото мислех, че говори за 50 километра най-много. Но той веднага ми каза, че ще бъде много повече от това – 150 или 160 километра. Казах му: „Ремко, виж какво, аз съм футболист и тежа 90 километра, а теренът дори не е равен – не съм трениран за това“. Пожелах му късмет и той потегли сам. Ремко обичаше да страда физически“, допълва Борнау, който изобщо не се изненадва от успехите в колоезденето на бившия си съотборник.

Същата година, когато Евенепул е на 15, той претърпява фрактура на таза, като това се случва по време на мач и въпреки че видимо не е добре, той отказва да напусне игра. В крайна сметка е принуден да излезе от терена, като буквално побеснява, че трябва да го направи. Контузията му обаче е сериозна и в крайна сметка допринася за оттеглянето му от футбола.

Въпреки че е запален колоездач и любител – пътят му в колоезденето също не започва леко. На 17 години той прави скока от футбола към колоезденето, а още в началото пада тежко и си чупи носа по време на първото си състезание извън Белгия. Бившият му треньор в Андерлехт разкрива, че всъщност тази промяна на спортната кариера не е била толкова лека за белгийския младеж, като най-вероятно дори не е била желана. Самият Евенепул е признавал в интервюта, че съжалява, че е трябвало да напусне любимия си футболен клуб, като дори не е разбрал защо изведнъж са спрели да му се доверяват и да му дават игрово време на терена. Отговорът най-вероятно е именно онази контузия на таза.

„Чувствах се като у дома си в Андерлехт до самия край. Просто не получих повече възможности да играя и никога не получих нормално обяснение защо. Това беше тежко“, казва Ремко за изданието DeMorgen.

През 2018-а година обаче Ремко Евенепул накара всеки колоездачен специалист и фен да му обърне внимание. Белгиецът печели европейските титли на шосе в дисциплините общ старт и индивидуално бягане по часовник. Като в общия старт той побеждава втория с 9 минути и 44 секунди. Това е само една от доминантните му победи в „junior” категорията, като по-късно през годината той грабва и световните титли в двете дисциплини.

Година по-късно Ремко прави голям скок – от „junior” категорията към отбора на „Soudal Quick-Step” и професионалното мъжко колоездене. От там вече всичко е история, както се казва, а най-важните успехи на белгиеца вече ги отличихме. Освен големите върхове, Ремко претърпя и някои неуспехи през годините си като колоездач. Пример за това е тежкото му падане в Ломбардия през 2020-а година или пък крахът в Джирото през 2023-а година, когато трябваше и да се оттегли заради ковид. Трудно е да се каже къде точно принадлежи Обиколката на Испания отново през 2023-а, когато белгиецът влезе като защитаващ титлата си, но имаше сериозни проблем и загуби 27 минути в един от етапите. Това беше падение определено, но отговорът пък беше категоричен и мощен. Белгиецът спечели три етапа тогава и спечели фланелката за катерачи.

Ремко определено има още какво да учи и още какво да постига, като голямата му цел е Тур дьо Франс, където е в сянката на двукратния победител Йонас Вингегор и трикратния Тадей Погачар. Само времето ще покаже какъв е и има ли изобщо лимит за Евенепул в колоезденето, а за него предстоят световните шампионати през септември.