България не е сред най-добрите в традиционно силния за нас спорт - художествената гимнастика, това откриваме с ужас от резултатите на Световната купа в Любляна. Симона Пейчева и Елизабет Паисиева не намериха място в шестицата на многобоя, но не оценките и малките грешки в изпълнението са мотив за безпокойство.

Проблемите са заложени много по-дълбоко. У нас се работи с остаряла методика, композициите не са достатъчно сложни, а дори грацията на Азербайджан показва елементи, граничещи с фантастиката. Тъжно нали, а някога ние диктувахме модата на килима?!

Художествената ни гимнастика създаде ерата на „златните момичета”, от години обаче при индивидуалистките сме в криза и сякаш да мечтаем за нова Мария Петрова е химера. Световната титла е вече блян, медалите немислимо трудно достижими. Идва Световно в Патра, а за там ще е чудо, ако влезем в десетката.

Скандалите, интригите, личните амбиции затриха нещо, което е било наша гордост, нещо, което ни радваше… Да се оправдаваме със съдиите вече е глупаво и смешно, песента се изтърка и няма кой да се върже.

Изход има и той е съвсем нов подход, методика на работа, може би нови лица. Някога България учеше света на художествена гимнастика, сега ние ще трябва да се поучим от другите, та дори и от Азербайджан.

Накъде ще поемат грациите, къде се намираме в момента, коментира Илияна Раева.