Подгласникът на Станка Златева в Левски – Петър Стойчев, сподели впечатленията си за изминалата състезателна година след награждаването му на церемонията „Синя звездна класация”.

- Как си?

- Перфектно.

- Доволен ли си от награждаването?

- Мисля, че направиха една добра церемония, все пак Левски е най-великият спортен клуб.

- Годината добра ли беше за теб?

- Лично за себе си – да! Целите, които бяхме си поставили ги изпълнихме. Така че в разговор с моя треньор Красимир Туманов, достигнах ме до извод, че 2008 наистина бе една успешна година за нас.

- Можеше да влезеш в тройката на Олимпиадата в Пекин.

- Не знам защо така останах криворазбран. Аз се опитвам да говоря на ясен български език. Преди самата Олимпиада вие ми определяхте медал, а аз ви казвах многократно, че едно класиране в първите осем, аз даже си поставях за цел – в първите десет, ще бъде уникален успех за спорт като плуването. Е, аз постигнах шесто място, което е един уникален резултат. Разстоянията между нас за такава голяма дисциплина бяха малки, което е показателно, че силите и възможностите са изравнени. Както станах шести, така бях на десети от петото място и на по-малко от секунда от четвъртото. Резултатът, който постигнах на Олимпиадата е най-добрият в българското мъжко плуване, като изключим медалите по-рано.

- Това ли е най-ценният успех в кариерата ти?

- Говорим за плуване, говорим за шесто място – неща, които са непостижими поне досега в българското плуване. Не говоря за световен мащаб. Шесто място в спорт като плуването, в спорт като леката атлетика е уникално постижение. Аз съм доволен, моят треньор също, семейството ми, феновете и кой както иска да го оценява.

- Като спомена семейството, как вървят нещата вкъщи?

- Добре сме, вече започваме да говорим. Първите думи от страна на нашата дъщеря Стефания. Радваме се на това прекрасно лятно време през месец декември, разхождаме се. Супер!

- Какви бяха първите думички на Стефания?

- Интересното е, че първо започна с „баба”, след това с „тата”, още „мама” не ще да казва. Но в общи линии си говори на неин си език. Най-хубавото за мен и за Ася (съпругата му), е това, че постоянно се смее, не ми създава никакви проблеми, не плаче, едно прекрасно дете. И ако наистина по този начин се гледат децата – ние ще имаме още много деца.