Пътят от възхищението до падението е твърде кратък. До този извод със сигурност е стигнал и Оскар Писториус. Човекът, който всички пишеха с главно „ч“, спортистът, чийто силен дух и извънземна воля бе вдъхновяващ пример за хиляди, хиляди хора.

Лекоатлетът от Южна Африка дълго време е сочен за едно същинско олицетворение на стоицизма. Станал популярен с безспорните си постижения на 100, 200 и 400 метра гладко бягане, Писториус се „набива“ в полезрението на спортния фен най-вече с факта, че тича с протези на двата си крака. Съдбата отнема двете ходила на таланта, но затова пък е безпрекомерно щедра от към воля, дух и желание. Тежката присъда на живота не успя да сломи Писториус, не успя да разруши пълноценното му битие, но…това направи самият той…

Стори го преди вече повече от година. През февруари 2013-а година, в навечерието на Деня на влюбените (14-и февруари). Една кървава нощ и целият светъл ореол на Писториус бе разрушен. Първоначално уличен, а в последствие и обвинен в убийството на своята приятелка Реева Стеенкамп, днес няма и помен от онова, което представляваше Писториус преди.

Вече никой не гледа на южноафриканеца като на идол и това е закономерно. Доскоро Писториус бе герой, а след трагедията в общественото съзнание той бива снизходително наричан антигерой. Разбира се, параолимпиецът не се признава за виновен. Ако обаче вината му бъде доказана, то е много вероятно да получи солидна присъда.

До момента процесът срещу доскорошния пример буквално потъна в кръв след многото снимков и видео доказателствен материал, а с всяко изминало заседание и доверието към Писториус намалява, а може би вече е и на критичния минимум. Уликите не са в услуга на Писториус, свидетелските показания – също. След всичко изписано и казано, за широката общественост е трудно да повярва в чистотата на душата на Писториус, вероятно това повече никога няма да се случи. Просто така е създаден човекът - при грешка съди, а при груба грешка е безмилостен. Затова и ако бъде признат за виновен, съдът при всички случаи ще реши съгласно закона, но за Писториус по-тежка ще бъде присъдата на социума, а тя ще бъде много по-жестока. Най-вече заради факта, че си е позволил да посегне на човешки живот – най-голямата от всички ценности.

Хора като Писториус трябва да са много бдителни към поведението си. Най-вече поради факта, че те служат за възпитателен пример. Ако лекоатлетът наистина е виновен, със сигурност може да заключим, че е имал някакъв психологически проблем, който го е подтикнал към подобни необмислени действия (някакво неудовлетворение, комплекс).  Това обаче не може да послужи за оправдание.

Параолимпиецът определено съжалява за случилото се в онази трагична нощ на 14 февруари 2013-а година. Затова свидетелстваха и сълзите му по време на едно от съдебните заседания. Дали обаче това бяха сълзи на вина, или на мъка по покойната вече Стеенкамп, или някаква странна комбинация от двете емоции?

При всички случаи съществуват хора, които вярват на Писториус. За това говори фактът, че параолимпиецът вече има нова любов. Жена, която изглежда е повярвала в истината на южноафриканеца. Но мнозинството от човеци е доста по-скептично настроено. Закономерно това води само до едно – всяка стъпка, всеки жест, дори мимика на Оскар Писториус ще бъдат подлагани на щателен анализ. Така ще бъде в съда, така ще бъде и извън него.