Легендарният треньор Нешка Робева публикува разтърсващ разказ, свързан с посещението ѝ на залата по спортна акробатика, в която се помещават няколко клуба от София. Това е единствената зала за този спорт в столицата, в която лагер провежда и националният отбор. Нешка Робева посети една от последните тренировки на тима, преди отпътуването за Израел на Европейско първенство.

Съоръжението се намира зад руините на басейна на ЦСКА, на базата на „червените” на 4-ти километър. В близост е и волейболната зала „Васил Симов”, където преди години се намираше т.нар. база "Червено знаме".

Приятели,
Обещах да пиша за предстоящия спектакъл, с интересното име – „Шоу без име“ и не намерих сили и време…
През изтеклите седмици, участвахме на състезания, обиколихме градовете, срещахме се с колеги, разговаряхме, уточнявахме, приемахме предложения и най-важното, за сетен път се убеждавахме, колко много ни е дадено, като талант… И с какво сме се захванали…
Вчера, по поръчение на малките ни състезателки, посетихме последната тренировка на НО – акробатика. Занесох им талисман лъвче, за да се борят, като лъвчета и картичка с пожелание за успех на предстоящото ЕП в Израел…
Тренировката се провеждаше?!!!
Казаха ми базата на ЦСКА до зала „Арена – Армеец“…
Много пъти съм минавала покрай нея, без да обърна внимание на това, което кой знае защо, все още наричат спортна база на ЦСКА…
Скоро в едно интервю ми зададоха въпроса плача ли? Не, не плача… От дълго време… И в този случай не се разплаках…
Пред вида на разрухата онемях… Но въпросът „Защо?“, набираше с такава сила и енергия, че едва се удържах да не закрещя. От болка… От почуда…
Що за народ сме?! Що за разрушителна стихия?!
Що за чудо, за да допуснем това?!
Преди тридесетина години, тогавашният председател на ЦСКА – Георги Христов – Гошми, както го наричахме /да е светла паметта му/, ме извика с думите: „Неше, ела да ти покажа какво построихме за спорта…“ Беше в началото на „демокрацията“… Гошми ме развеждаше в новопостроения комплекс и с гордост показваше и обясняваше предназначението на различните съоръжения… Басейнът... Залите... Игрищата... Хотелът… Ресторантът… И всичко за спортистите, за децата…
Мисля, че е предусещал какво ще стане и искаше някой да види, запомни и каже…
Разрухата е ужасяваща!
Прораснали храсти и дървета, зиналите прозорци, оглозгани сгради… Напуканият затревен асфалт.. Всичко ми напомняше за „Калки“ на Гор Видал...
Следвахме някаква кола, за да се доберем до входа на заличките по спортна гимнастика и акробатика, по чудо оцелели между развалините ...
Колегите от акробатиката ни посрещнаха толкова радушно, че ме притесниха. Бебето в кошарката, ми напомни за времето, когато по същия начин отглеждахме нашите деца.
Н.О. по акробатика на България тренираше сред развалините…
Треньорите разказваха как родителите купили два климатика и въпреки това мръзнат… И тренират… Защото обичат спорта… Защото у нас трябва да си доста луд, за да бъдеш треньор… И се молеха да не им вземат залата, за която плащат 700лв. наем, освен всичко останало?!! На кого??? На българската армия? На тези, които са се клели да пазят границите? За кого? Или след като допуснаха разрухата, вече са прехвърлили базата към ММС? Поредната акула чака да глътне построеното с народни пари за деца... И да печели...
Исках да бъда много, много весела и оптимистична, пишейки за предстоящото шоу.
Не се получи.
Нека пожелаем на състезателите силно представяне на ЕП…
Да им пожелаем да повторят успеха си на Младежките ОИ – 2018г., от които донесоха на България олимпийска титла…
Аз се възхищавах на майсторството им, на чистотата, която излъчваха, възхищавах се на треньорите им, които преди такова тежко състезание, отделиха време да поговорим и за шоуто.
Сигурна съм, че ще успеят в състезанието…
А скоро след това, ще им се възхищаване, ще се наслаждаваме и аплодираме, в това което нарекохме "Шоу без име" и чиято цел е да бъдат събрани средства за българските таланти.