Елиуд Кипчоге е най-бързият маратонец в историята на дисциплината, която поставя на изпитание волята и духа на всеки един лекоатлет, а и аматьор, мечтаещ да измине превърналата се в легендарна дистанция от 42,195 километра.

Преди по-малко от месец, на 16 септември кениецът постави нов световен рекорд, преодолявайки маратона на Берлин за невероятните 2:01.39 часа като по този начин свали минута и 18 секунди от предишното върхово постижение на Денис Кимето.

Това бе 11-и маратон в кариерата на 33-годишния Кипчоге, който е спечелил 10 от тях (включително Олимпиадата в Рио) и има едно второ място. Преди това има два олимпийски медала на 5000 метра, както и световна титла в същата дисциплина от Париж 2003. 

През 2017-а пък се включва в експеримента на Nike Breaking2 и остава само на 25 секунди от това да измине маратонската дистанция за 2 часа.

Малко хора обаче си спомнят, че кариерата му на шосе започва от България, където през 2012 участва в Световното първенство по полумаратон в Каварна Специално за Gong.bg Кипчоге говори за спомените си от това състезание, затова как се превърна в най-бързия маратонец в историята и какво е нужно, за да преодолееш 42,195 км с тичане.

Господин Кипчоге, поздрави от България! В нашата държава бе първото ви голямо състезание на шосе - Световното по полумаратон през 2012 година в Каварна! Какво си спомняте от това състезание, на което завършихте шести и какви са впечатленията ви от нашата страна?
 
Спомням си, че беше добро състезание и наистина беше много зареждащо да участвам в него. Хареса ми трасето и наистина ми подейства освежаващо. Имам страхотни спомени от България. Това, което тогава веднага забелязах е колко приветливи са хората, както и колко е красива природата. Спомням си морското крайбрежие, както и че в Каварна звучеше много рок музика. Състезанието беше на много високо ниво и целта ми беше да се кача на подиума, макар че тогава завърших шести. 
 
Какво се случи в тези 6 години, за да се превърнете в най-бързия бегач на маратон в историята?
 
Това, което мога да кажа, е, че постижението в Берлин е плод на дълга подготовка. Важен е не самият маратон, а пътя до него. В продължение на години работих много усилено всеки ден, не само тренирайки по най-добрия възможен начин, но и учейки се как да водя дисциплиниран начин на живот. Това позволява на тялото да бъде в кондиция и да се възстановява, така че да постигам върхови постижения. Това не е лесно, повярвайте ми. Трябва много сериозна работа и подготовка, за да се постигат такива резултати. Но удовлетворението след това е неописуемо. Знаеш, че си направил нещо, което предизвиква човешките възможности. Допринесъл си за това човек да вярва, че може още и още. Често хората си задаваме въпроса, имат ли лимит човешките възможности. Лимитът за мен е там, докъдето се простират мечтите. Човек еволюира като мечтае. Така падат и рекордите – с много работа и с мечти, в които вярваме непоколебимо. 
В тренировъчния лагер на NN Running Team в Кения работим с най-добрите треньори и физиотерапевти, което също е важна предпоставка за успех. 
 
В световен мащаб все повече и повече хора участват в маратоните. Как виждате бъдещето на дисциплината? 
 
Разширяването на бегаческата общност ме прави много щастлив. Изпитвам неподправена радост да виждам колко популярен е този спорт и колко много хора обичат да бягат. Вълнувам се като виждам хора да постигат резултати, които не са мислили, че могат да постигнат. Винаги казвам, че няма ограничения за човек. Това не означава, че всеки може и трябва да бяга за световен рекорд, но със сигурност ще имате по-големи постижения, когато повярвате, че можете. Това е първата стъпка към успеха! В крайна сметка, бягането е надпревара със себе си, ето защо винаги си победител. Какво по-хубаво от това? Мисля, че маратонът има голямо бъдеще и един ден някой бегач ще счупи рекорда от 2 часа в тази дисциплина, като слезе под това време.
 
Продължавате да вярвате, че е възможно човек да измине маратон за под 2 часа. Кога мислите, че това може да се случи? 
 
Абсолютно! Ще видим в бъдеще, че човек е способен на това. Само на 25 секунди сме от тази заветна цел. Светът тръпне и този връх да бъде покорен.
 
Маратонът е колкото физическо, така и психическо изпитание. Какви мисли минават през главата ви през тези 42,195 km? 
 
По време на състезание съм изцяло съсредоточен върху темпото си и в крайна сметка се опитвам да забравя болката. Болката е в ума. Настройката на ума е много важна. Мислите, които имате в главата си по време на бягане са определящи за това дали ще победите вие или болката. Когато ме видите, че се усмихвам в последния километър, тогава мисля за хубави неща и съм забравил за болката в краката.
 
Какво искате да постигнете още в своята богата кариера? 
 
Аз съм късметлия, че мога да кажа – да, спечелих големи състезания. Целта ми е да продължа да се развивам като атлет. Надявам се да успея да защитя олимпийската си титла през 2020 година в Токио. Това ще бъде много специално за мен.
 
Какъв съвет бихте дали на тези, които мечтаят да изминат маратон, но не са сигурни, че имат нужната подготовка?
 
Всеки може да тренира за участие в маратон. Важно е да тренирате правилно и методично. Важно е да имате треньор или ментор, който да ви помага със съвети. Най-добрите съвети може да получите от опитни бегачи. Също помнете, че всеки се нуждае от различен вид обучение или тренировки, както и това, че различните методи  работят за различните хора по различен  начин. Всеки  имат нужда от индивидуален план на работа. Важно е да си дадете достатъчно време за подготовка, да си поставите цел  и да вярвате, че можете да го направите. И никога не забравяйте едно – започнете ли да тичате, вече сте спечелили страшно много!
 
Интервюто бе осъществено със съдействието на NN Bulgaria. Кипчоге в състезател на NN Running Team, който ще има собствен отбор и на Софийския маратон на 14 октомври /неделя/.