В последно време силно впечатление ми прави как в страните около нас – Турция, Гърция, Македония и Сърбия се демонстрира при всеки повод гордостта на споменатите граждани, че живеят в съответната държава. Поводите са най-различни.

От посрещането на турския премиер Ердоган, през гръцките протести, на някои от които се събират толкова хора, колкото у нас не могат да се съберат за цяла година. Та се стигне до Сърбия, на която искрено завиждам как уважава спортистите си и как ги посреща след пореден голям успех. Да споменавам ли как изглеждаше Белград при успехите на тенисистите на западната ни съседка.

В България животът е замрял. Дори на студентски протести излизат срамно малко хора, повечето дори не са студенти. Политиците ни не ни дават повод да се гордеем с тях, а и едва ли в България някой от тях може да изкара на митинг приличен брой граждани.

Така стигам и до Националния празник 3 март. Закачам с жена ми трибагреника на балкона и се питам: какво ли трябва да ме кара да съм горд, че съм българин?!

Жена ми се върна в историята, в някои постижения на световно ниво на българската наука, на изкуството ни и паметници на културата ни.

Дъщеря ми припомни за успехите на талантливи българчета на ученическите олимпиади. За възможността „Белоградчишките скали” да станат едно от чудесата на Света.

Да, но всичко това бе повод и на миналия 3 март и по-миналия…

Тогава развих теорията, че гордостта от постиженията на българския спорт хем са минало, хем настояще, а вярвам и бъдеще за гордост на цялата ни нация, на всички българи, където и да се намират по света.

Без да претендирам да съм изчерпателен, ще дам само някои примери от настоящето, които са и основа и за бъдещи поводи за гордост, че сме българи.

Както е казал класикът „Българин да се наричам, първа радост е за мене.”

Ето ги и примерите за „радост и гордост да съм българин” без да ги степенувам и да ги деля на по-важни или по-малко важни. Заради всичките тях си заслужава да развея трибагреника и да се гордея, и то не само на 3 март.

Веселин Топалов би насред София Гата Камски в двубой по шахмат по пътя към шахматната корона. Веско може да живее и в Испания, но светът говори за него и за България. Победи високомерния американец и не му даде повод да търси причини за загубата му извън шахматната дъска. Топалов ще ни зарадва и като стане пак световен шампион. Пожелаваме си го!

Мария Гроздева, олимпийската ни шампионка, която не успя в Пекин, успя в Европа и европейската й титла в Прага освен, че ни кара да се гордеем, ни кара да вярваме, че Мария ще ни радва и на следващата Олимпиада. Както и олимпийската шампионка Румяна Нейкова. С оглед на сегашните й занимания бих я нарекъл Руми – Човекът-Шампион. Може и да е помпозно, но е вярно.

Стигам до Григор Димитров. За него няма как да го напиша. Загубата му от номер едно в тениса Рафа Надал за мен е като победа и ми достави, а вярвам и на всички българи, такива емоции, че само това да е, пак ще сме горди с Гришо. А при него успехите предстоят, убедени сме всички българи. Много ми се иска след няколко седмици, когато Гордостта на България участва в София, трибуните на корта да са осеяни с трибагреници.

Сега е зима. Да споменем и зимните спортове. Та малко ли е, че Банско бе домакин на кръг от Световната купа по ски за жени. Тук бяха най-големите в този спорт.

Състезателката по сноуборд Александра Жекова вече има квота за зимните олимпийски игри във Ванкувър. В Канада ще участва и 15-годишният Владимир Зографски. Може би ще е най-младият състезател там. Та той взе квота в ски скоковете при положение, че аз не се сещам в България в момента да има действаща ски шанца.

Това е като без пързалка да станат Албена и Максим олимпийски шампиони.

Сигурно съм пропуснал някой спортен повод за гордост да сме българи от последните месеци, но вярвам, че съвсем скоро ще имаме нови. Като влизането на Петър Стойчев в „Залата на славата на световното плуване”.

Да не забравя футбола. Бербатов в Манчестър Юнайтед. Димитър Димитров – Херо -старши треньор на тим от Висшата лига на Русия. Валери Домовчийски с Херта води в класирането на Бундеслигата на Германия. Ювентус купи таланта Марио Кирев.

Много ми се иска в края на месеца националният ни тим да бие Ейре и след това на домакинския мач срещу Кипър националният стадион „Васил Левски” да е пълен и всеки да развява бяло-зелено-червеното знаме…

Нека 3 март да не е единственият ден, в който всеки от нас да казва „Българин да се наричам първа радост е за мен.”