В началото на календарната година всички с тъга научихме тъжната новина, че шампионката ни в борбата Станка Златева сложи принудителен край на кариерата си. Сребърната медалистка от Олимпийските игри в Пекин (2008 година) и Лондон (2012 година) мотивира решението си с постоянните проблеми, които травмата в кръста й създаваше.

Предаването „Ничия земя“ по NOVA ни срещна с най-успешната българска боркиня почти 9 месеца след оттеглянето й от спорта като състезател. Златева сподели, че не би имала две съмнения по въпроса и отново би повторила всяка стъпка, която е направила.

„Ако мога да върна всичко, пак бих го направила отново. Спортът ми донесе много радост и слава“, каза петкратната световна шампионка.

„Дотук каквото съм мечтала съм го постигнала. Сега искам спокойствие, да ми се наредят нещата. Искам да вляза в някакъв ритъм, да се успокоят нещата.“

„Аз съм си свършила моята работа, сега нека другите се притесняват. Аз очаквах много повече медали, много се надявах. Женската борба е много по-различна от мъжката.“

„Винаги съм си давала кураж, да бъда спокойна, да не бързам. Винаги е било това – и на олимпиади, и на световни първенства.“

„Името Станка Златева не го употребявам никъде. Малко ми тежи, честно казано. Аз съм човек като всички останали, не съм табелка. Имам еднакви права. Аз съм човек като всеки друг. Понякога като има голяма опашка например и те видят, ти викат: „Ела, ела!“ и ти свършват работата за 5 минути. Неудобно ми е, неудобно е и да откажеш.“

„Българският манталитет винаги е бил такъв, че да търсиш кусурите. Аз съм достатъчно интелигентен човек и съм дала своя дан за обществото. Не се чувствам като нещо повече.“

„Не мисля, че България не уважава олимпийските си шампиони. Стефка Костадинова, Валентин Йорданов... Винаги ще има спадове в спорта. Всяка година имаме ли медали? На тая малка държава, на толкова малко хора, колкото сме, пак успяваме да оцеляваме и да имаме успехи. Българинът винаги ще го уважавам. Само хубаво мога да кажа за България, не съм видяла нищо лошо“, каза още Златева.