Всички познаваме Християна Тодрова като едно от „златните момичета” на българската художествена гимнастика. 23-годишната софиянка беше част от  предишния знаменит ансамбъл, който ни донесе толкова много радост.

След бронзовия медал от Олимпийските игри в Рио де Жанейро и оттеглянето от активна спортна кариера Християна се бе заканила, че дълго време ще избягва завръщането в залата. Е, сметката се промени много бързо и днес някогашната състезателка е от другата страна – на съдийската маса.

„Бяхме отбор от цели 8 години, което е трудно и тежко, когато става дума за отбор от 5 момичета. Реално не е имало отбор, който да издържи 8 години. Отказахме се след Олимпиадата, защото вече постигнахме всичко. Имахме абсолютно всички отличия. Пък и сме отбор – когато една се откаже, и другите ще я последват”, заяви Тодорова за „На кафе” по NOVA.

„Да, става ми носталгично и мъчно понякога, когато гледам състезания.”

„Сега съм съдия. Винаги съм знаела, че ще остана в спорта, защото това правя най-добре. Точно 2 месеца след олимпиадата изкарах международния курс за съдия. А се бях заклела, че 2 години след отказването няма да влизам в залата.”

„С гимнастиката се захванах, когато бях на 4 годинки. Това, което най-много съм пропуснала, е детството ми. Когато другите деца бяха на море или играеха навън, аз бях в залата. Не съжалявам, защото спортът ме е изградил като стойностен човек. Ако мога да върна времето назад, отново бих минала през същото. Научих се на голяма дисциплина. Имаше и лишения. Била съм на индивидуално обучение в училище, на абитуриентския си бал не познавах съучениците си.”

„Беше март месец 2015-а, а ние бяхме на лагер във Варна. Аз пазех много тежки диети.  По време на една тренировка просто ми дойде в повече. Хвърлих бухалките и си взех сака, което не трябваше да го правя, след което се качих на самолета за София. На следващия ден имах тежък разговор с Илияна Раева, която ме убеди, че развалям мечтата на други 4 момичета. Наистина беше така, тя беше права. Постъпката ми не беше правилна, затова веднага взех обратния полет към Варна. Не можех да им причиня това на другите момичета.”

„Да, наистина всяка една от нас си е тръгвала от залата, но после се връща. Тогава просто бях в друг град и затова реших да се прибера в София. Много сме близки. Те са от малкото хора, които могат да ме разберат напълно. Събираме се често, излизаме заедно. Поддържаме почти всеки ден контакт под една или друга форма.”

„Винаги съм имала уважение и респект към Илияна Раева. Бяхме толкова често заедно, че я виждах по-често от родителите ми. Затова казвах, че Илияна е като втората глава на моето семейство. Възпитавала ме е като свое дете. ДА, поживях един месец при нея. Трябваше да сваля 10 килограма за 2 седмици. Стана по нездравословен начин, просто трябваше да стане много бързо. Имаше доста глад. По цял ден тренирах, но имаше и доста глад.”

„Илияна никога не ни е държала под такъв контрол, както едно време. Има обаче периоди, такъв ни е спортът, когато просто се налага.”

„Моето семейство винаги ме е подкрепяло, винаги са били неотлъчно до мен. На двете Олимпиади всички дойдоха и ме подкрепяха. Имам две сестрички, които много обичам. Наистина съм благодарна, че съм попаднала на такова семейство. Александра, средната сестра, дълги години тренира тенис, но после се отказа. Най-малката Анастасия също я записахме на гимнастика, но тя не пожела да се отдаде на спорта, така че майка ми реши, че една гимнастичка ни стига.”

„Имаме роднини в Канада, от страната на баща ми. Александра е родена там, има и гражданство. Когато бях на 12, родителите ми решиха, че ще се местим там. Тогава баща ми трябваше да каже на Илияна, че напускаме клуба. Тя го помоли за още една година и ако нищо не се бе случило, щяхме да заминем. Само че след една година вече бях в националния отбор и заради мен останахме.”

„Ходех също на уроци по рисуване и пиано, но просто не ме биваше. Най-интересно винаги ми е било да се занимавам с гимнастика.”

„Имахме един почивен ден през седмицата, който се опитвахме да го отделяме на семейството. Да водим обаче някакъв личен живот, не сме имали шанс. Позволявахме си само събота срещу неделя да ходим на заведение и то само при конкретен повод.”

„Имам приятел до себе си, вече повече от година сме заедно. Запознахме се след олимпиадата. Сигурна съм, че и да беше преди това, отново щеше да ме подкрепя във всичко, с което се занимавам. Много обичам да пътувам още от малка. На последните места, където бях, бях с моя приятел. Сега напоследък разпускам повече, защото преди това пътувах основно за състезания”, каза още Тодорова.