Професор Христо Пимпирев потегля от София към остров Ливингстън за 26-ата българска антарктическа експедиция на днешния 13 декември 2017. 

Именитият български учен и полярен изследовател разказва за досегашните и български научни дейности в Студения юг, както и за някои от най-екстремните ситуации, в които е изпадал.

Професор Пимпирев, потегляте към Антарктида за 26-ата българска полярна експедиция, колко дълго пътешествие ви чака? Как се стига до българската база „Свети Климент Охридски“ на остров Ливингстън?

Аз и още осем мои колеги потегляме по тежкия път към далечния студен юг. „Антарктика – студеният юг“, така се казва и новата ми книга, чиято премиера беше точно преди седмица. Ние сме свикнали, когато говорим за юг, да е топло, да е слънчево, да ходим на плаж, на почивка, но там югът е суров, духат много силни ветрове, бури и през лятото температурите много рядко се качват над нула градуса. Деветимата полярници от втората българска група тръгваме на 13 декември с полет от София през Рим, след което ни чака 14-часов полет до Сантяго де Чили. От там отново със самолет стигаме до най-южния град в Чили – Пунта Аренас, който е основният град на Магелановия проток. Там ще изчакаме благоприятно време и с бразилски военен самолет „Херкулес С-130“ трябва да отлетим за Антарктика, за най-северния антарктически остров Кинг Джордж от архипелага на Южните Шетландски острови. Там чилийската база „Фрей“ има летище. Летище е много смело казано, защото пистата е от макадам. Там кацат единствено военно-транспортни самолети като „Херкулес“ и „Спартан“. Единственият реактивен самолет, който каца там, е „Бритиш Еърспейс“, опериран от чилийска туристическа компания. След кацането имаме уговорка да пренощуваме в чилийската база „Ескудеро“. В околностите й се намират бази на още 7-8 държави. Само на 400 метра е руската база „Белингсхаузен“, а над нея има руска православна църква. Над нея от другата страна на хребета се намира китайската база – „Великата китайска стена“. Съвсем близо, на около 2 километра, е уругвайската база. От другата страна е аржентинската. Това е един пренаселен остров и там не се чувстваш точно, че си в Антарктика. Това чувство ти навяват най-вече няколкото пингвина, които те чакат на плажа. През годините получавахме безкористна помощ от испанците, които са ни съседи по база в Антарктида, и имат научно-изследователски кораби. Придвижвахме се до остров Ливингстън с основния им кораб „Есперадес“. Сега също имаше планове да го ползваме и беше направен график за декември, но се оказа, че корабът ще стигне чак през януари. Свързахме се с австралийска платноходка и ще плаваме с нея през ледените води на Южния океан до българската база на остров Ливингстън. Надяваме се да изкараме в база „Ескудеро“ само ден-два и австралийската ветроходна лодка да пристигне, защото сме нетърпеливи да стигнем българска територия. Плаването с платноходката ще отнеме около едно денонощие.

Какво предстои да бъде свършено от българската експедиция и при какви условия се извършва научната дейност?

В българската база на остров Ливингстън вече имаме 9 души полярници от първата група, която раззими базата много успешно. Вече са пуснати генераторите – има топлина, светлина. Светлина в случая не е и толкова нужна, защото в разгара на лятото там са белите нощи, слънцето почти не залязва. Но топлината е много важна, защото температурите са отрицателни. За наша радост има топене на снега, което е позволило да се пусне водата. Ще имаме течаща вода, което е доста голям лукс. Изкарани са лодките, моторните шейни – всичко е готово с нашето пристигане да започне усилена научна работа, която е и основната задача на тази експедиция. В нашата група пътуват и няколко учени, включително и две дами – първите две дами от тазгодишната ни експедиция. Наш биолог – д-р Милка Елшишка, ще изследва безгръбначни, наречени нематоди, които живеят в почвата на Антарктика. Те са много чувствителни за измененията на климата – проблем, който вълнува не само българите, но и цялата научна общественост, а и всеки обикновен човек. Промените на времето – циклони, разтапяне на лед, повишаване на морското равнище, всичко това се генерира основно в Антарктика. Геофизичката Гергана Георгиева ще изследва сеизмичната активност в района. С нас е и професор Николай Цанков, който е дерматолог, който вече има много важна статия в световно списание за влиянието на ултравиолетовото лъчение върху кожата. Тъй като Антарктида трябва да бъде опозната и от всеки един, който се интересува от случващото се на Земното кълбо и от научните постижения, в екипа ни е включени и журналист – Живко Константинов от Нова телевизия заедно с професионалния кинооператор Румен Василев, който ще снима основно документални кадри за първия български игрален филм, чийто сюжет е на Антарктика – „Писма от Антарктида“. Геофизикът Олег Василев с помощта на два апарата дрон ще направи картографиране на частта от земната повърхност, която е покрита с лед и сняг, и ще изследва движението на ледниците. С нас е и монголският учен Чингориз Дугержав. Ние помагаме на монголските учени, които започнаха своите изследвания на континента преди 7 години от българската база. Това е голямо признание за България, тъй като Монголия има съседи като Русия и Китай, които разполагат с доста по-големи логистични възможности от нас, но монголците избраха България. Третата група, която ще замине в края на януари, е съставена само от учени. Те са основно геолози, тъй като през февруари и март, в разгара на лятото, снежната покривка по крайбрежието се отдръпва и скалите са разкрити и могат да бъдат изследвани. Има доста работа за вършене. Тази година за първи път изпълняваме и Национална програма за полярни изследвания с решение на Министерския съвет, така че имаме да изпълняваме и задачи, възложени ни от правителството.

Условията са най-неблагоприятни от цялата планета, това е най-суровият климат. Затова за успеха на нашата работа е много важна екипировката. Тук искам да подчертая, че през тази година се навършва четвърт век, откакто съществува компанията за спортна екипировка „Диел“, но ние пък с тях имаме 15-годишен юбилей, тъй като от 15 години те обличат експедициите с най-новите си материи, якета, панталони, полари. Тази екипировка изцяло задоволява нуждите ни, дори сме обект на завист от другите експедиции. И всичко това от „Диел“ го правят безвъзмездно, защото се чувстват съпричастни към усилията на България да бъде равнопоставена, че и по-добра, от всички нации, с които заедно управлява този континент.

Какви екстремни и тежки ситуации сте преживявали вие в Антарктида?

В Антарктида всичко е много различно всеки път. Всяка експедиция изненадва с нещо ново. За щастие изненадите са приятни, но си е доста рисковано. Много често, тъй като аз съм геолог, работя извън базата. Ледникът е осеян с ледени пукнатини. Случвало ми се е с моя партньор единият да пропадне в ледена пукнатина. Едно въже те дели от живота и смъртта. И всичко зависи от партньора ти, който трябва да те спаси. Както аз съм вадил моя колега, така и мой колега ме е спасявал. А някои пукнатини са дълбоки по стотина метра – падането значи сигурна смърт.

Това са най-екстремните условия на планетата. Много от научните групи работят извън базата – или с моторни шейни, или със ски, или с лодки. Времето е изключително непостоянно. Метеорологичните прогнози също са различни. Тръгваш в чудесно време, отдалечиш се на десетина километра от базата, след което задуха страхотна виелица, температурите паднат рязко и ако нямаш надеждна екипировка, може и да не оживееш. С предоставената ни безвъзмездно екипировка от „Диел“ много от нашите полярници са оставали да пренощуват в ледени пещери. И чак на другия ден, когато времето се пооправи, се връщат в базата. През последните две години имахме две групи алпинисти – и то Николай Петков и Дойчин Боянов, които са покорявали Еверест. Те покоряваха върхове на Антарктида при много екстремни условия, но бяха отлично екипирани и нямаха никакъв проблем, дори да живеят на палатка в полевите лагери. Нашите геолози също живеят между седмица и две на палатки далече от базата. И само можем да сме благодарни, че сме отлично екипирани.

Заради глобалното затопляне там има много голямо топене на лед, образуват се огромни ледени козирки. Преди няколко години с мой млад колега работихме далече от базата. Вървяхме по българския плаж към залив, в който имаше неописани досега, неизучени скали. За да стигнем до тях, трябваше да мине под една ледена стена. Бяха надвиснали козирки от лед, тежащ тонове. Само от там можехме да стигнем до съседния залив с интересните скали. Младият ми асистент Явор се запъна и каза: „Не, аз от тук не минавам.“ А аз: „Минаваме, това ще е голяма новина за науката.“ Той: „Ти вече си възрастен, ако искаш, минавай. Но аз имам жена, малко дете, не минавам от тук.“ Но и аз не съм лесен. Седнах и казах: „Ами добре, вървяхме десет километра дотук, а сега ще се върнем, без да сме направили нищо от геоложка гледна точка.“ Той ме погледна и каза: „Добре, хайде, да го направим.“ Минахме. Действително скалите се оказаха много интересни, взехме много проби. После написахме прекрасни публикации в чуждестранни списания, които още се цитират от наши колеги по цял свят. Но когато се връщахме, видяхме, че огромен леден блок се беше срутил и ни беше запречил пътя назад. Между 15 минути и половин час забавяне са ни разделили от това да си останем завинаги погребани под огромния леден блок. Имахме голям късмет. Изчакахме два-три часа, за да стане отлив – водата в океана да се отдръпне, за да може да минем и да се върнем към базата.

Рекордната минусова температура, измерена в Антарктида, е минус 89 градуса, при каква най-ниска температура сте работили вие?

Температурите на Антарктида са все едно като температури на Марс, все едно си на друга планета. Затова казваме, че отиваме на друга планета или в друг свят. Нищо не е съизмеримо с нормалните ни представи. Онези минус 89 градуса са измерени в центъра на антарктическото плато в разгара на полярната зима. В разгара на полярното лято, когато стигнах до най-южното място на планетата – Южния полюс, през 2013 г. и занесох българското знаме там, температурата на самия Южен полюс тогава беше минус 38 градуса. През лятото, където е нашата база, температурите не падат под минус 15 градуса. Но да не забравяме, че това все пак е лято. А и се намираме на остров, духат ураганни ветрове, влагата е много голяма. Атмосферните условия не са никак приятни да се живее, камо ли да се работи.

Кое е най-голямото българско откритие от научна гледна точка през изминалите години?

Има доста български открития. Но примерно в областта на биологията има открити едни ензими от микроорганизми, които живеят само там, и бяха отделени от проби от Антарктида – те послужиха за откриване на нови антибиотици, които са животоспасяващи. Наши учени участваха в колектива заедно с чуждестранни учени, защото те имат доста по-прецизна апаратура. В областта на геологията открихме изкопаеми организми в места, където въобще не са откривани. По този начин променихме възрастта на голям южен континент - Гондвана, който е съществувал по тези места преди 100 милиона години. Българските учени в антарктическата наука са уважавани от всички колеги по света. Преди две години публикувахме и том от 350 страници с най-значимото от всички български изследвания.

С какво се храните на Антарктида? Предстоят празници, отбелязвате ли ги и в Студения юг?

Храним се с каквото си купим от Пунта Арена. И след това всичко е изчислено до грам. Имаме строго определени дажби. Алкохолът е оскъден, но все пак има. Малко ракия – особено за празниците. Сега ще празнуваме Коледа и Нова година там. Бъдни вечер празнуваме със седемте постни ястия, питката с парата – и на Антарктида си спазваме всички български традиции. На Йордановден хвърляме кръста в Южния океан с плуващи ледове и винаги има смелчаци, които да се хвърлят да го извадят. Това си е малка част от България.