Световната шампионка в скока на дължина за девойки до 20 години Пламена Миткова заяви, че целта й на шампионата на планетата в Кали (Колумбия) е била да спечели медал и сподели, че мечтата й в леката атлетика е да реализира напълно своя потенциал. Състезателката на СКЛА „Локомотив Пловдив“ даде интервю за БТА заедно със своя треньор Ивайло Русенов, в което двамата разказаха за състезанието в Колумбия, емоциите от успеха и условията, в които тренират.
 
„Тръгнах за Колумбия с нагласата да спечеля медал. Преди състезанието бях притеснена, нямам много голямо самочувствие, но се подготвях да взема титла. Така се стече състезанието, че имах късмет, направих си опитите и се получи резултатът, който исках. Конкуренцията беше много силна, но за радост успях да взема златния медал. След това за мен беше много емоционално да се кача на най-високото стъпало на почетната стълбичка и да чуя българския химн. В онзи момент почувствах огромна отговорност“, заяви шампионката.
 
Пламена успя да спечели световната титла в дългия скок, записвайки лично постижение от 6,66 метра във финала на дисциплината. 
 
„Резултатът, който постигнах, беше цел, която цяла година коментирахме, но сякаш на шега. Когато видях на таблото 6,66 метра, разбрах, че шегата се е превърнала в реалност и това беше страхотно. Това, че записах личен резултат точно във финала на Световното първенство, показва, че работим правилно. Това беше най-добрият момент да подобря личния си рекорд“, призна Миткова.
 
Състезателката на Спортен клуб по лека атлетика „Локомотив Пловдив“ споделя, че няма идол в спорта и разкри, че не следи кога има състезания, а просто скача за удоволствие. 
 
„Честно казано, не следя кога точно са състезанията ми. Моят треньор Ивайло Русенов ми казва за коя надпревара имам покрит норматив и къде мога да участвам. След това просто отивам и скачам за удоволствие. За мен е много важно да намирам успокоение в спорта, който практикувам, и той да ми носи удовлетворение, а не само напрежение.“
 
В момента 17-годишната състезателка учи в Строителния техникум в Пловдив в паралелка за изучаване на геодезия, но признава, че много малко от учителите и съучениците й проявяват разбиране към нея заради честите отсъствия от училище за лагери и състезания. Тя обаче е решена да остане отдадена на спорта.
 
„Вярвам, че мога да се реализирам в професионалния спорт. Най-трудното при прехода от девойки към жени е психическата устойчивост. Моята мечта в леката атлетика е да достигна максимума от възможностите си“, каза още Миткова.
 
Нейният треньор Ивайло Русенов пък изрази разочарованието си от условията, в които се подготвят неговите състезатели в залата на Локомотив. Наставникът призна, че златният медал на Пламена е по-сладко постижение за него в сравнение със сребърното му отличие като състезател в тройния скок на Световното първенство за юноши до 20 години през 1998 година в Анси, Франция.
 
„Мисля, че целта на всеки треньор е неговият атлет да надмине постиженията му. Затова успехът на Пламена в Колумбия е по-сладък за мен, отколкото сребърния ми медал, спечелен като състезател на световното първенство за юноши до 20 години. Вярвам, че тя ще успее да постигне подобни успехи и в професионалния спорт. Сега обаче трябва да се осъществи трудният преход от състезанията за девойки към тези за жени. При всеки атлет този преход е различен. Надявам се при нея да мине по-лесно и по-бързо“, заяви той.
 
Русенов обърна внимание и на условията, в които се подготвят неговите състезатели в Спортен клуб по лека атлетика „Локомотив Пловдив“.
 
„Преди 2 години беше направен ремонт на пистата и дограмата в залата на Локомотив. Настилката е качествена, но все още тук нямаме баня, тоалетна и съблекалня. При реновацията на залата получихме обещание от Община Пловдив, че такива ще бъдат направени, но все още нищо не се случва. Освен това, в нашия град няма стадион с нормална лекоатлетическа писта. Единствено на стадион „Пловдив“ има такава писта, но там настилката е на повече от 30 години и не става за подготовка. Затова ние почти целогодишно използваме нашата зала.
 
Треньорската работа е трудна, защото един треньор отговаря за всичко – трябва да бъде лекар, масажист, счетоводител и психолог на състезателите. Заради това няма как да се съсредоточи единствено върху подготовката. Освен това, много специалисти работят на 2-3 места, което също отнема от качеството на тяхната работа“, каза още Русенов.