Стела Енева: Четвъртото място е за дървен медал и боли много, Ружди е като Аполон

Стела Енева се завърна в България след участието си Параолимпийските игри в Париж, където завоюва четвъртото място в хвърлянето на диск.

„Няма спортист, който да не гони медал, особено олимпийски. И късмет трябваше, може би още повече подготовка ми трябваше. Тази година се оказа най-силната в моята дисциплина. Дискът се хвърля с любов и сигурно заради това всички са там“, заяви Енева на летище „София“.

„Имах дълъг период без състезания, така че трябваше и през това да мина.  Стари спомени ми минаха през главата. Стари треньори ми казаха, че съм феномен. Аз започнах от 20 метра състезанието, а 30-те метра са непосилни за един нормален човек“.

„Трябваше може би още повече подготовка да имам и щеше да се получи, но тази година беше много силна в моята дисциплина - диска. Благодарна съм, беше доста трудно докато вляза да се сработя. Казаха ми още от сега да почвам да се готвя за Лос Анджелис. Много усилия, жестока дисциплина имах, самонаказвах се, както се казваше, дори само за да покрия норматива. Аз бях уверена, че ще спечеля квота, но не бях уверена, трябваше ми повече време за по-добра подготовка“.

23 снимки

„Второ и четвърто място болят най-много. Четвъртото място е за дървен медал“, сподели още Енева.

„В хвърлянето имаш дълга кариера, аз съм на годинки вече, но има състезатели и на 60 години. Идеята е да си на почетната стълбица. Забелязах, че само аз треньорът ми бяхме в Париж. Хубаво е човек да има голям екип от петима-шестима души, както и стабилен спонсор. Българинът е свикнал на малко и пак да постига успехи - сега имаме злато и две четвърти места“.

„Когато Ружди го награждаваха, се разплаках, те си мислеха, че съм се разстроила за състезанието, а аз слушах химна на България. Той минава като Аполон, фаворит е и само когато го видят, метражът им отива един метър надолу", каза още Енева.