Българският алпинист Слави Несторов даде първото си телевизионно интервю след успешното изкачване на Еверест по-рано този месец. 35-годишният Несторов заяви, че каузата, в името на която той атакува най-високия връх на планетата, му е помогнала да стигне до края въпреки новината за изчезването на Боян Петров.

„Имаше ужасен вятър горе, не очаквах да бъде толкова ветровито. Имам термометър в раницата и като стигнахме върха той показваше минус 37 градуса, после на самия връх стана минус 40 градуса”, разказа Несторов.

„Останаха 3-4 метра до самия връх, които не ги минахме. Имаше много сняг, силни ветрове, а нямаше обезопасително въже. Не бях крайно амбициозен. Мое беше решението да не ги извървим тези  3-4 метра.”

„При прекараните почти 2 месеца на височина над 5000 метра, започваш да се адаптирам към липсата на кислород.”

„Боян Петров беше уникален алпинист. Той, както се движеше до 5000 м, го правеше и на 7000 м. При мен голямото стъпало е 5000 м. Чувстваш се замаян, има умора. Равнището на сатурация е ниско. Не може да направиш някои неща нормално.”

„Няма ги страховете, няма ги паразитните мисли в главата, когато си там, на високото. Мислиш само за важните неща, като да си оправиш палатката. Още от малък съм обичал предизвикателствата. Апетитът идва с яденето, стъпка по стъпка. Първо изкачих всички върхове в България, после в Европа, после дойде и Килиманджаро. Видях, че мога да се справям. После дойде и мечтата за Еверест. Така това стана цел.”

„Новината за Боян Петров ме посрещна, когато слизах от лагер 3 (7100 метра). Тогава ми казаха, че изчезнал. Аз не можах да повярвам. Често емоционално много го мислех. Тогава имах ограничен достъп до интернет. В емоционално отношение много ми повлия.”

„Тръгнал ли си да покоряваш Еверест, си много фокусиран. Това нещо ти е коствало много години. Изключително трудно е нещо да те откаже. В много случаи тялото ти дава сигнал – спри, съхрани се, върни се. Мозъкът ти го казва, но ти продължаваш. Ако искаш да покориш 8-хилядник, трябва да пребориш себе си.”

„Моята кауза е свързана с лечението на рак на простатата не заради лична история, а заради това, че не се говори много по тази тема. Може би е заради манталитетът на мъжете. Всеки 7-и умира от рак на простатата. Затова опитах да дам моя личен принос. Нямаше да съм удовлетворен, ако беше просто изкачване на Еверест. Така стояха нещата преди година, година и половина. След това разбрах, че това не е достатъчно. Ако обаче мога да допринеса към световното здравеопазване дори с една капка ще бъда щастлив”, завърши Несторов.