Олимпийската шампионка от ансамбъла Стефани Кирякова иска да завърши образованието си и ще напише книга след края на кариерата си. Българският ансамбъл приключи кариерата си след Игрите в Токио 2020. Отборът ще бъде изпратен с бенефис, който ще се проведе на 16 декември в "Арена Армеец".

"Амбициозна съм да се захвана с образованието ми, да си напиша книгата. Искам да открия следващото нещо, в което да си влагам максимално и да е нещо, за което да живея, както беше гимнастиката до този момент. Много искам да издам книгата догодина. Много е трудно да пишеш, трябва ти тихо време, а аз в момента го нямам, но искам по-скоро да я издам, да хвана вълната и да завърша нашия път. Книгата е като мой личен дневник. Истории, събрани и разказани от мен, не като страничен наблюдател. Емоции, чувства, какво ми е харесвало и какво не, нашата история, разказвана през моите очи. Ще открехна много. Очаквайте я!", каза Кирякова в специално интервю за фейсбук страницата на БФХГ.

"Мисля, че съм доста зряла за годините, не че другите не са, но винаги съм се чувствала преждевременно пораснала и това се дължи на факта, че моите родители всичко са ми споделяли и винаги са ми казвали, че животът не е лесен. Още след като се преместих в София, на 15 години, ми се наложи да порасна много бързо. Съветът, който никога няма да забравя е, че най-лесно е да се откажеш, когато ти е трудно. Имах момент още в Бургас, когато не виждах много смисъл от гимнастиката и те не ми дадоха шанс да се откажа, за което им благодаря много! Всеки положен труд дава резултати", добави тя.

"Когото се сработихме с момичетата разбрах, че съм отборен играч, че съм много по-полезна, по-силна в ансамбъл. Бях просто разумна и трезвомислеща гимнастичка. Спомням си, че при запознаването ми с Весела Димитрова, видях една много млада жена, със сини очи, светлина имаше в тях. Много бързо ни се представи и започвахме с жесток комплекс и балет, след които едвам ходих. Но разбрах, че тя е много различен треньор от треньорите, които съм виждала до този момент - не обичаше много да говори, не казваше много, всичко беше на място, отдаваше се на работата изцяло. С Михаела Маевска изкарахме първия си лагер заедно на Белмекен. Винаги сме я чувствали много близка, много спокойна. От нея ще запомня, че хладнокръвието може да ти бъде най-силното качество пред конкурентите, дори и гласно да не го е казвала, сме го усещали. От Весела Димитрова - много ми харесва нейният възглед за тренировки и състезания, винаги ни е казвала да тренираме, така както ще се състезаваме", каза още олимпийската шампионка.

"За мен най-трудното състезание чисто психически беше Олимпиадата, но не самите изигравания, а малко преди това, защото си даваш сметка, че тези пет години трябва да дадат резултат точно днес, и се задълбочаваш дали ще се справиш, дали ще допуснеш грешка - беше много тежка психическа борба, но имах момичетата и вярата в Господ и знаех, че целият труд ще се увенчае с успех. Тази битка на ментално ниво, е по-тежка от тази на килима.

Винаги съм знаела, че зависим от съдиите, когато го изпиташ си задаваш въпроса защо на нас, но дори и към тези неща, сме гледали, че когато трябва, ще ни го дадат", добави Кирякова.

Тя разкри, че още преди Игрите в Токио 2020 е обмисляла решението дали да се откаже от спорта.

"Когато наближи Олимпиадата, започнах да го мисля. Знаех, че съм млада, физически съм добре и че мога да издържа до Париж. Но не си представях, че ще работя с други момичета, исках си моите хора, нямам против другите. От друга страна, аз нямаше да съм доволна на сребърен, или бронзов медал от Олимпиада. Тогава може би щях да остана, за да пробвам, за да знам, че съм "сграбчила" всеки шанс, който ми се дава. Но след като спечелихме, нямах никакви съмнения, че това е краят. Молех се на Господ, да го направим с тези момичета. Това е моето чудо и доказателство, че постигнах каквото можех в спортна ми кариера. Момичета. Времето с тях. Това ще ми липсва най-много. Ние ще продължим да се виждаме, но няма да бъдем толкова време заедно, по цял ден.

Тя се обърна и към младите гимнастички.

"Най-важното е да знаят, че това е тяхното признание! Ще спечели този, който вярва в мечтите си, при условие, че си готов да жертваш всичко, то тогава ще спечелиш. Ако нямаш тази нагласа, по-добре да не тръгваш по този път. Към новия ансамбъл искам да им пожелая да станат отбор, от отношенията помежду им тръгва всичко. Направят ли го, ще успеят! Искам българската художествена гимнастика да върви напред!", заяви Кирякова.