Мирослав Бърняшев безспорно е сред най-популярните българи в света. До март месец 2020 г. той бе част от WWE – най-голямата кеч организация в света, където прекарва 10 години и бе сред главните „лоши герои“. Биейки се под псевдонима „Русев“, с течение на времето той спечелва симпатиите на милионите фенове на кеча по света. Не е зле за едно момче от Пловдив, заминало за САЩ с мечта да стане новият Хълк Хоган и работило като строител, бояджия, заварчик, разносвач и какво ли още не. Е, кризата покрай COVID-19 слага край на престоя му между въжетата на WWE, но американската мечта не свършва дотук. Завръщането на ринга се случва броени месеци по-късно, когато той дебютира в нашумялата организация All Elite Wrestling (AEW). Междувременно Миро, както вече е известен нашенецът отвъд океана, е развил собствен геймърски канал в Twitch с близо 80 хиляди последователи. Ако добавим 1,2 млн. от Instagram и 787 хиляди от Twitter – няма да излъжем с това, че 36-годишният пловдивчанин е безспорният български номер 1, що се отнася до фенове в Интернет пространството.

Миро се съгласи да даде специално интервю пред Gong.bg броени часове след участието му в ежеседмичното шоу на AEW, носещо името Dynamite. Той разказа подробности за новите предизвикателства в личен и професионален план във времената на COVID-19, като обясни със свои думи какво е това кеч и защо няма нищо фалшиво в него. Не убягна и разговорът за футбол, като Миро откровено каза какво мисли за любимите си отбори Локомотив (Пловдив) и Реал (Мадрид), както и защо според него националният отбор не върви.

Довиждане, WWE! Здравей, AEW!

„В началото на пандемията през март месец напуснах WWE. Това беше едно от най-добрите решения, които можеха да се случат. Търсих ново предизвикателство и просто знаех, че в момент, в който се отдаде възможност, AEW ще е моята дестинация, защото винаги съм бил голям фен на AEW. Когато напуснах обаче, в договора ми имаше клауза, че три месеца не трябва да се появявам по друга телевизия. Възползвах се от тази възможност и се обърнах към Twitch. Там развивам канал, направих такъв и в YouTube. Бях много щастлив и благословен и с много добри възможности от тези две платформи. Тези три месеца изтекоха и можех вече да подпиша с когото и да е. Имах доста оферти, но винаги съм знаел, че имам една дестинация – това беше AEW. Привлякоха ме с това, че няма стандартна формула. Не искам да казвам нещо лошо за WWE, но всичко там е по формула, едно и също – през цялото шоу и във всеки мач. За сметка на това в AEW ти дават възможността да донесеш твоя стил на борба, на говорене и на всичко останало, което е твоята персона. Имаме хора, които идват от Япония с японски стил, от Мексико с техния стил и т.н. Идват хора от всяко кътче на земята, които представят себе си. Ние не представяме просто една голяма компания и един наш общ стил. Всеки си представя неговия стил, държи си на него и има свободата да го прави.“

Какво е това кеч?

„Кечът е едно много старо изкуство, в което двубоят не е като тези в MMA, бокс, не е спортен двубой. Има много актьорско майсторство и има много начини, по които можеш да разкажеш различни истории, емоции. Това е като филм на живо, като театър. Много хора обаче не го разбират и си мислят, че този „театър“ всъщност не боли и е наужким, фалшив. Това е много различно от действителността, защото ние всички гледаме филми, театри и знаем, че не е истинско. Същевременно обаче ние сме „вътре в него“ и очакваме добрият герой да победи, а лошият да загуби. В кеча е същото – когато гледаш, ние искаме да забравиш за реалността, да си „вътре“ в историята, в мача. В този мач обаче не е това, което си мислят хората - че никой не се удря. Това абсолютно не е така. Кечът е много физически спорт, но това, което ни прави много по-различни от другите спортове, е това, че трябва да си много добър в актьорското майсторство, да мислиш на момента и да умееш да се пренастройваш.“

Защо му харесва да бъде „лош герой“ на екран?

„Има нещо специално в това да си лош на сцената. Това е начин да можеш да манипулираш публиката и хората да реагират точно както ти искаш – да те освиркват, да пляскат. Това винаги е било по-интересно за мен. А когато си добър… някак си разчиташ изцяло на публиката. Ако те не те харесват, ти си просто едно плаващо лице. Докато ако си добър в това да си лош, винаги можеш да предизвикаш тази реакция.“

Друго си е с публика…

„Ние сме едни от малкото щастливци, които имаме фенове, защото сме на открито. Тъй като сме навън, хората могат да се разпределят в пространството и да сме спокойни. Съвсем различно е с фенове, без тях не е същото. Тук се получава разликата между филмовия актьор и театралния такъв. Филмовият актьор е свикнал да чува „стоп“, следва мълчание и никой нищо не знае – добре ли е, зле ли е. Докато в театъра, в кеча – ти винаги очакваш реакция. Когато си направил нещо добро, хората го разбират и ти дават подкрепа, аплодисменти. Когато я няма тази енергия, е съвсем по-различно.“

За личния му опит с COVID-19

„Не беше лесно, но нищо особено в сравнение с това, което се случи по света- толкова много изгубени животи. При мен мина и замина, но например майката на жена ми беше в болница в интензивно отделение. Баща й пък беше на легло 10 дни. Важното за нас е, че минахме през това и го победихме. Благодарение на Господ продължаваме напред.“

Днес кечист, а утре?

„Блазнеше ме преди възможността да бъда актьор. Някак си нещата се промениха и гледам в други насоки. Особено сега, когато имам толкова много време. Обръщам повече внимание на това да се уча, като са ми интересни политическите науки. Аз се молих на Господ да ми даде неговото знание и неговата мъдрост и ето какво направи той… Сега имам нужда всеки ден да се изучавам. Сега ежедневно чета книги, слушам такива. И всичко това – по 10 часа на ден. Мозъкът ми с всеки следващ ден иска да се учи на повече. Това ме наведе на мисълта да се запиша да уча висше образование. Още не съм го започнал, в момента се уча сам, чета книги. Търся все още подходящо училище в Америка. За съжаление, в България няма дистанционно обучение за политически науки.“

За родния Локомотив – живот без Бруно, но с нов стадион

„Гледах мача с Тотнъм. Даже, когато си бях в България, ходих на мач с Ботев в Коматево, но си тръгнах много бързо, защото там бяха много отрицателно настроени… (смее се). Да, следя ги, даже направих „локомотивец“ моя приятел Диего Баладо, който е коментатор от испанската телевизия. Постоянно гледам мачове, винаги съм искал Локомотив да успее. Дори през 2004 г., преди да тръгна за Америка, ходих на парада след спечелването на титлата. Много добре се развиваме и особено сега с новините за новия стадион… Толкова време се надявахме, стискаме палци! Дано покрай новия стадион видим и нов Локомотив, който продължава да побеждава. Напълно разбираемо е, че „локомотивците“ скочиха на Бруно Акрапович веднага. Но от друга страна, като каже, че му дават три пъти повече пари – можеш ли да го съдиш човека? Хем така, хем така. Лошото е, че се случи в такъв момент като началото на сезона. Аз обаче не съм от тези хора, които мразят други, защото не са от моя отбор. Да е жив и здрав, ние ще се справим и без него. Но все пак Локомотив има шанс. Доколкото знам, имаме нови попълнения и сме непобедени в контролите през зимата. За мен най-важното е да направим стадиона. Това ще обърне много нещата – не само за отбора, но и за града.“

За Реал Мадрид и какво носят 120 долара

„Беше тъжен сезон, после изведнъж се стегнаха момчетата, почнаха да бият с по едно на нула… Зидан ми беше много любим като играч. Той и бразилският Роналдо са ми най-любимите играчи. Много е тъжно, особено когато видиш колко е спечелил, колко е дал Зидан за нас. Не само като треньор, а и като играч. За съжаление най-вероятно ще трябва да се разделят с него, но може би това е най-правилното решение. Всички тези млади момчета като Йодегаард искаха да се върнат и да им се даде шанс, а те не могат да хванат пет минути. И ние като експерти, защото всички сме експерти, естествено…докато Зидан си знае, той го вижда на тренировка какво е положението. Но ние като фенове винаги ще критикуваме по един или друг начин. Това е част от нашата роля и затова даваме по 120 долара за фланелки всяка година. Заради моите 120 долара за фланелка имам пълното право да си дам мнението за Реал Мадрид.“

За националния отбор по футбол и каква е рецептата за подобряване

„Майка ми купи новият екип на националния отбор за Коледа, макар че не успях да си дойда за Коледа. Колко квалификации дойдоха… Никой добър спортист не е станал добър само защото ходи на тренировки. Трябва да има индивидуални занимания и подготовки. На мен ми се струва, без да съм сигурен, че нашите футболисти отиват на тренировка за три часа, направят си кросчето, след което се приберат вкъщи и правят, каквото си правят. Не знам дали е така, просто спекулирам. Защо спекулирам? Защото виждам какво става на терена. Ако всички работят индивидуално, спринтове, тежести, тогава всички стават по-добри. Докато ние това го нямаме, разчитаме на три часа тренировка, само сряда почиваме. Така не става – трябва индивидуално всички да се вземат. Не можем всички да лежим на два часа тренировка на ден. Могат да ме нарекат, както искат. Не може да ме обидят, тъй като нямат нищо над мен. Казвам как хората по света успяват. Дори да работиш от 10 до 18 – всеки има възможности. Всички имаме 24 часа, а какво правиш в тях зависи от теб и от мен.“

Какво типично българско му липсва?

„Липсва ми това, че мога да сляза от входа долу до магазина, да си купиш каквото ти трябва и да се качиш пак горе. Или пък да слезеш до кафето долу, да се видиш с приятели и да се върнеш пак горе. Но в моята професия е малко по-различно. Ние пътуваме доста и нямаме време да се срещаме с много хора. Докато в България е точно обратното – винаги ще намерим време да направим среща за кафе (смее се). Но няма лошо в това, социализацията е хубаво нещо. Може би това ми липсва в някаква степен.“

Цялото интервю с Миро пред Gong.bg гледайте в прикаченото видео