Олимпийската шампионка на България в спортната стрелба Мария Гроздева бе специален гост на предаването „На Кафе“ по NOVA, където разказа за последните предизвикателства, с които се е справила в спорта.

Гроздева говори и за семейството, и личния си живот. Успешната ни спортистка сподели, че най-ценният медал в живота ѝ е даден от баща ѝ, който я насочил към стрелбата.

„Да, ходихме до Мексико ранната пролет. Преживяванията започнаха там още на летището, където ни забавиха заради оръжието и така изпуснахме втория полет. Наложи се, за да не чакаме 24 часа, хванахме такси, пет човека бяхме, 500 км минахме. Пътувахме с едно микробусче. Слава Богу нищо не ни се случи по пътя. Там все пак е опасно“

„Знае се, че е за състезание оръжието. Там грешка направиха израелците, които носеха с една кутийка повече патрони, а там си казано, колкото е описано, толкова се носи. Така ни забавиха и изпуснахме полета. Има си стандарти. Много ми хареса в Мексико. Бяхме в Гуадалахара. Това е градът на текилата. Беше много интересно. Бяхме на екскурзия до завода, как се работи, как се приготвя текилата. Много хубаво и спокойни градче. Не бе скъпо, вкусна бе храната. Ядохме стекове предимно и такива неща. Пикантна бе храната, аз обичам такава. Хубаво се живее там. По всички ресторанти има жива музика. Последната вечер мексиканката ни покани на гости в дома на майка ѝ. Тя си бе типична на един етаж, шаренка, стана много смешно, защото Валери се втурна да помага, предложи да направи салата, а аз го побутнах, защото видях на два на една маса – солетки, текила, фъстъчки, чипсове и меса. Това бе купонът. Тя обаче държеше да сме в точен час, защото в 20:30 часа дойдоха мариачи и два часа пяха“, сподели за изживяванията си Гроздева.

„След това бе Мюнхен и състезанието там. Не бе толкова важна тази надпревара. Тогава обаче бе балът на сина ни Валери. Дори да си бяхме тук, щяхме да направим скромен обяд с най-близките. Не ми харесва идеята за големи тържества на бала. Брат му го изпрати, баба му и дядо му бяха минали да го видят и така“.

„Преди Мюнхен бе състезанието в САЩ. Там имах златен медал. Там до последно имахме проблем с малокалибрените оръжия, с разрешителните. До последно бяхме без малокалибрено оръжие, но благодарение на наш приятел, който там е треньор, той ми осигури пистолет, чужд и с него взех, че станах първа“.

„При нас Световното е на 4 години и там си е голям стрес. Отидохме по-рано в Корея. Две седмици да се подготвим. Всичко бе нормално на тренировките. Бях подготвена, но беше голямо напрежение и не се получи. Искаше ми се нещо да направя на това Световно, но не се получи. Много готин свят. Няма престъпност там. Разносвачът на пици оставя моторчето запалено, качва се до шестия етаж и се връща и си го намира. Много усмихнати бяха хората там. Имаше благотворителни организации“.

На финала от „На Кафе“ бяха подготвили специална изненада на Гроздева, свързана с мили спомени за личния ѝ живот и семейството ѝ. Шампионката ни се похвали, че по-малкият ѝ син Валери е приет да учи Право в Софийския университет и вече се е отдал на юридическата наука.

Гроздева показа и част от най-ценните си медали, като стана на въпрос, че в дома ѝ няма специална стена на славата, а всичките ѝ отличия са прибрани.

„Най-големият медал в живота ми даде баща ми, който не насочи по този път“, отбеляза Гроздева.