Ако Валентин Йорданов трябва да бъде описан с една дума, тя безспорно е легенда. Сред най-големите имена в българския спорт. Приет в залата на славата на международната федерация по борба и обявен за Борец номер 1 на 20-и век.

„С тъга малко оставам настрани от спорта. Но аз ще помагам и в бъдеще. Аз съм патриот. Винаги ще помагам“, започна Йорданов.

„В личен план са много нещата, от които се лиших. Не бях близо до семейството си, но не съжалявам, че съм минал по този път. Ако пак трябва да избирам, пак това ще избера“.

„Извинявал съм се на съперници за болките, които съм им причинил. Добър човек съм. За да побеждаваш, трябва да има спортна злоба и хъс. Извън тепиха съм обикновен човек“, добави Йорданов.

Върнат на една случка в Техеран, Йорданов разказа: „Бързаков спечели титлата и всички радостни предаваме телефона, пускаме стотинки. Отвън в залата ни познаха и ни заградиха и не можехме да излезем. Това бе опасно, но хем те прави горд, че те познават. Викаха полиция“.

„Пътувам до Америка. Семейството ми е повечето време там“.

„Имам много добри спомени от Foxcatcher . Още 90-те години заминах. Натрупах приятелства, бяхме като едно семейство. За съжаление се случи нещастие“, добави Йорданов.

„Не съм гледал филма Foxcatcher. Не е истината това във филма, което се предава“.

Филмът разказва за историята на американския бизнесмен Джон Дюпон който създава отбор-мечта по борба, в който попада Валентин Йорданов. Дюпон убива олимпийския златен медалист по борба Дейвид Шулц, с който Йорданов е близък, в пристъп на параноична щизофрения. След това е осъден за престъплението.

„Тежко ми е за трагедията, която се случи. Не чета и не обръщам внимание на жълтата преса. Много неверни неща се изписват“, споделя бившият борец.

„След 20 години нека съм жив и здрав. Искам да съм покрай младите, да ходя в залата, да ги гледам, ако мога да им давам съвети. Имам какво да покажа на тепиха. Можех много да помагам на техническата, на свободната борба. Имах какво да дам, но така се стекоха обстоятелствата, станах шеф на Федерацията. Все още се преборвам. Рядко се пускам на тренировки, но в Америка намирам време да се съблека. Може един ден да съм на тепиха като треньор“, завърши Валентин Йорданов.