Валентин Петков е име, което със сигурност е много добре познато име в културизма. Многократен световен, европейски и републикански шампион, фитнес инструкторът получи рядка чест тези дни, когато се моли редом до папа Франциск при посещението на светия отец в Раковски на 6 май.

Самият Валентин се определя като силно вярващ и много набожен, а има да разкаже и интересна случка, която единствено е затвърдила вярата му като християнин.

„Стана един инцидент с една щанга, която падна върху мен и много тематично не ми се счупи гръдната кост, а се огъна кръстът, който нося. Тоест Христос понесе травмата вместо мен. Остана си кръстът по този начин, за да ми напомня, че Бог ме пази, но и че трябва да внимавам. Христос понесе нашите грехове, а в случая понесе и удара, която щеше да ми счупи гръдната кост. Кръстът се отпечата като синина върху мен и си го носих така една седмица.”

„Занимавам се с нашия спорт от малък, състезателно – от 2002-а. Мисля, че 12-13 пъти съм републикански шампион по културизъм, два пъти – световен, като един път и абсолютен. Три път бях и европейски, от които веднъж и абсолютен. На Европейските игри в Баку станах трети.”

„Абсолютен световен шампион е максималният връх в нашия спорт. „Абсолютен” означава, че сред всички първенци съм станал първи.”

„Аз съм вярващ, католик съм и мога да кажа, че с положените от мен усилия и доста благодат от Бога се развих отлично. Ужасен треньор съм спрямо себе си. Обичам да тренирам. Бог помага, но за да помогне, колкото повече човек вярва в него, толкова повече получава в замяна. Бог обича всички нас еднакво, но вече зависи от нас да се приближим до него, за да получим повече или по-малко благодат.”

„Идвам от атеистично семейство. Майка ми е, да кажем, кръстена, макар и да бе заклет атеист. Вярвайки в Бог, с времето човек започва да усеща неговото присъствие. То е математически недоловимо.”

„Като ме попитаха: „Вальо, искаш ли да четеш второ четиво на литургията с папата?”, аз зяпнах. Веднага отговорих с „да”. Първо приех, после се отказах. Зачудих се хората какво ще си помислят – едни ме харесват, но други може би не.”

„Когато станеш християнин, се оказва, че това не е една патерица, с която да куцаш през живота и да се облягаш на отвъдното. Животът като християнин е доста по-отговорен, защото освен човешките и гражданските закони имаме и Десетте Божи заповеди. Мен държавата не ме гледа, Бог ме гледа.”

„Бях съвсем близо папата. Дори ни предупредиха да внимаваме, да не си бъркаме по джобовете, да не ставаме рязко, когато му целуваме ръката, защото снайперистите са нервни.”

„Бог обича всички нас, независимо от греховете ни. Християните не би трябвало да са онези тъжни хора, които куцат, кретат и се надяват на отвъдното, защото ако Бог носи щастие в отвъдното, то трябва да започне оттук, нали?”, каза още Петков пред камерата на "Събуди се" по NOVA.