Историята на един българин – шампион по джудо в Белгия

Тома Никифоров е шампион на Белгия по джудо. Той е българин, но не е роден в страната ни, никога не е живял тук, а семейството му е чудесен и светъл пример за това как може да си емигрант да успееш по честния начин в чужда държава.

Преди 27 години Николай и Ангелина Никифорови напускат България, за да търсят късмета си в Белгия. Тогава те не подозират, че дадат на Белгия шампион – момче, което ги представя на Игрите в Рио и което има бронз и сребро от Световно и Европейско.

В репортаж на NOVA Николай и Ангелина разкриват за трудностите, с които са се сблъскали, докато спечелят своите позиции. А двамата им синове, които никога не са живели у нас впечатляват с отличен българскии с родолюбивото си отношение.

„Отгледан съм като българин, аз се чувствам повече българин от белгиец. Никога не съм живял в България. Аз съм Тома българина, нищо че имам Белгия на гърба. Засега съм най-добрия белгийски джудист“, казва Тома, а баща му Николай, който е бивш състезател в този спорт не крие, че когато синът му спечели, той си припява българския химн.

„Дойдох при мъжа ми. Ние сме от 13-годишни заедно. Аз съм завършила НСА, трябваше да съм учителка по физическо, но дойдох в държа, в която не знам езика. Плановете се промениха“, добавя Ангелина, съпругата на Николай, който разказва още: „Завърших спортно училище, Олимпийски надежди, от там излязоха много качествени спортисти. Мутри не излязоха, някои им помогнаха да станат такива. Световен шампион не се става с обаждане по телефона, а с много тренировки. Мисля, че нямаше да вляза в групировка, сигурно на място е по-трудно да се откаже. За голямо съжаление доста познати си платиха данъка за това“.

„Започнах като състезател тук и се сближихме после с големия шеф“, споделя още Николай за пътя си.

„Като баща даваше уроци, всички знаеха, че трябва да се мълчи и да се изпълнява. Строго бе“, вметва Това.

„Строгостта я има навсякъде. Като си тръгнах от България мислех, че главата ни е много обременена. После разбрах, че и тук са обременени“, коментира Николай.

Ангелина не крие за трудните моменти по пътя си. Тя разкрива как в началото са я питали защо не говори турски при все, че е светла. Постепенно, успява да съвместява отглеждането на двамата им синове – Тома и Дилян, с ученето на френски, а след това започва работа като професионален преводач в съдебна полиция.

„Цял живот сме се борили за синовете ни. Да имат самочувствие, затова бе нужно внимание“, отсича Ангелина, а Николай я подкрепя: „Когато се чувствам добре в тялото и главата, може да се постигнат повече неща“.

Семейството прави всичко необходимо, за да живее българщината у двете им деца. Те говорят чудесно български, като обичат и родния фолклор и танци и традиции.

В знак на тяхната връзка с България, момчетата са си направили и знакови татуировки по телата.

„Наскоро станах втори на световно. Сборих се на финала с голяма легенда и оттогава ме гледат с друго око“, казва Тома, който работи в армията и не крие, че това му занимание му позволява да изкарва пари и да тренира.

И по-малкият син на Ангелина и Николай върви по стъпките на татко си и брат си, а двамата родители в един глас споделят, че има много светни българи и работодателите са доволни от тях: „Има немалко българи, светни хора, които работят. Слагат ни в един кюп – от изтока. Добре, че сега хората започнаха да ходят на туризъм да видят, че имаме и море, и че сме и хора“.

Самият шампион Тома пък завършва, че кой знае, може един ден да се състезава за България.

профилна снимка

*Коментирай конкретната статия и използвай кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание!

 
Джудо

Други спортове