Двукратната олимпийска медалистка на България в скока на височина – Йорданка Благоева, която в момента е зам.-председател на БОК даде обширно интервю за NOVA.

- Как приемате факта, че отново имаме надежда в една от най-българските дисциплини на лека атлетика, която е и вашата дисциплина, скокът на височина?
- Аз много се радвам, че Мирела показа, че е боец. Даде най-доброто си постижение, на най-отговорното състезание, защото за мен това е именно големият спортист. На тренировка можеш да правиш чудеса, но ако не успееш да се реализираш на състезанията това говори за слаба психика и че не се работи в тази посока. Признавам си че високият скок винаги е оправдавал надеждите на леката атлетика и сме доказвали, че е една дисциплина, която може да носи много успехи на българския спорт, на българската лека атлетика и на зрителите, защото видяхте каква е реакцията за успеха на Мирела Демирева. Признавам си, че щях да получа удар, защото това, което тя направи бе нещо уникално. Тя пропусна 2 височини, направи 2 фала на 2 метра и въпреки това тя успя да се събере. Както и видяхме на 2.04 m третият опит беше много близко. За мен това е един много силен психологически момент и мога смело да кажа, като бивша висока скачачка, че на подсъзнателно ниво от всички останали оттук нататък ще се съобразяват с нея. Те не знаят какво могат да очакват. Тя показа, че изненадите от нейна страна са много и слава Богу да бъдат все такива положителни.

- Какво друго ви направи впечатление от нейното участие не само на Европейското първенство, докато сте имали възможността да наблюдавате нейни скокове? Какво развитие търпи нейното представяне от Олимпийските игри в Рио насам?
- Има периоди, когато човек си прави равносметка за това, което е постигнал и работейки с треньора си решава, че трябва да направи някаква промяна. Знаете, че те това направиха. За съжаление годината след олимпиадата, тя не успя да реализира големи постижения и както винаги, за съжаление типично по български бяхме готови да кажем: Е, тя беше дотук, едва ли повече ще може да скача. Радвам се, че те са един изключителен тандем и аз имам чувството, че в психологическа насока работят много стабилно и много добре тя го показва. И че отново показа, че работят в правилната посока. Ние не трябва толкова бързо да отписваме нашите състезатели, а да ги подкрепяме и да им дадем време да се възстановят. (03:47) Аз мисля, че тя тепърва ще върви нагоре, защото имаме много малко време до олимпиадата през 2020 г. в Япония. Тя чука вече на вратата и аз твърдо вярвам, че тя отново ще бъде на ниво и ще покаже един добър резултат.

- Какво бихте я посъветвали от опита, който вие имате зад гърба си?
– Времената много се промениха. Примерно много е малко времето за съсредоточаване, не е както беше при мен 2 минути. Така беше и предишната книга. Много е малко времето, но това което бих каза преди да й дам съвет. Мога да кажа, че аз забелязах. Тя толкова спокойно изглежда. Аз съм сигурна, че тя вътрешно изгаря и се вълнува, защото едва ли има човек, който да не се вълнува когато е на състезание или когато се мъчи да постигне нещо. Много силно впечатление ми направи как си беше седнала, в страни от всички, как спокойно си обуваше шпайковете. Това говори, че тя в този момент се събира сама в себе си. Събира се, съсредоточава се и мога да ви кажа, че поне от моята практика, при тези 80 или 50 хиляди, както беше там, реват на трибуните и подкрепят във всяка една дисциплина, ако ти не успееш да изключиш, да влезеш сам в себе си, в този психологически поток, както се казва, едва ли ще успееш да постигнеш нещо. Аз мисля, че в тези моменти тя точно това прави. Моят съвет може да бъде единствено в тази насока, че трябва да продължи в този дух да работи и може би към цялата лека атлетика се обръщам, защото в художествената гимнастика много и за психиката работят. Не съм разговаряла с Добри (Карамаринов), може би и в леката атлетика има психолози, които работят, но в тази насока трябва да се работи. Вече психологическите възможности на всички са изравнени, няма тайни във физическата подготовка и аз мисля, че това когато успееш да се събереш на самото състезание тогава ще можещ да победиш.

- Какво бихте й пожелали на Мирела с перспектива за Токио 2020 г.?
– Аз се надявам, че мъничко можем да й помогнем. Тука ще споделя, че филма, който направиха автобиографичния бях в Токио сега и го прожектираха и сега в цяла Япония ще го представят, ще покаже че има традиции в България във високия скок. Това е много важно и се надявам японците да я подкрепят, така както са подкрепяли българите. Да не забравяме и Котоошу, който е  доста популярен там. Смело да върви напред, да продължава вярва в своите сили и вярвам, вярвам, че ще имаме успех и там.

- Каква е цялостната Ви оценка за българското представяне в Берлин? Реално ли е това, с което се връщаме – само този медал на Мирела Демирева. Как мислите Вие, спрямо това, което наблюдавате през годините.
- Мога да кажа, че нямам право аз да давам оценка. Още повече не съм упълномощена от ръководството на БОК, нали като зам.-председател. Мога само да си кажа личното мнение. (07:12) Много е важно да се работи така, че личните постижения да бъдат постигани на големите състезания. Знаем, че Ивет Лалова не успя се реализира. Тя не успя да се приближи до своето постижение. Другите момичета виждате и на гюлето и на тройния скок. И пак се връщам тук, може би психиката не им помогна да направят. (07:37) Много ми е мъчно, признавам си като гледам Гърция, която винаги сме я побеждавали във всички дисциплини, сега всъщност те са много над нас. Те взеха два златни медала, вървят много напред, така че мисля, че трябва да се направи един обстоен анализ на това, което се постигна там. Да се помогне нашите треньори, защото за мен те са изключителни, работят много добре, но може би научното обезпечаване трябва да бъде на много по-високо ниво и най-вече психологическата подготовка. Това е моето мнение, като препоръка. Не съм аз корифеят, който мога да давам основни съвети.

- Как гледате към Токио 2020 г., с оглед на това, че остават по-малко 2 години до старта на Игрите?
- То почти няма време до Олимпийските игри. По една щастлива случайност бях 2 седмици в Япония от 16 до 30 юли и виждам, че японците много уважават българите. Много млади хора едва ли спомнят, че 1964 г. Диана Йоргова и Кольо Проданов сключиха брак там. Имаха толкова материали за този брак там по време на Олимпийските игри в Токио, което все пак е една пропаганда за българския спорт. Филма казах, който за мен направиха, ще бъде популяризиран в училищата. Дамата, която отговаря за глобалното партньорство Олимпийските игри и Параолимпийските игри също ще вземе този филм и ще го разпространи. Дано всеки от нас по-малко по някакъв начин да помогне България да има тези успехи, които е имал през годините. Аз вярвам в това, в нашите състезатели, те винаги са се стремили към най-доброто и както казваше моят треньор, че много глина има по света, но тази глина трябва да попадне в ръцете на майстор, за да се получи шедьовър. Т.е. и на треньори и на състезатели желая много успех.