Йорданка Благоева, една от най-великите фигури в българската лека атлетика, сподели своите мисли и спомени в интервю. Двукратната олимпийска медалистка и първата българка, която поставя световен рекорд в леката атлетика, говори откровено пред Gong.bg за своя живот и кариера.

„Старея, гледам внуци, но леката атлетика е винаги в сърцето ми,“ започва Благоева, подчертавайки любовта си към спорта.

Израснала в Горно Церовене, тя започва спортната си кариера в гимназията в Монтана: „Няма да се смеете, аз съм израснала в Горно Церовене. В 8 клас бях в гимназията в Монтана и още тогава биех момчетата в часовете по физкултура на дълъг скок, бягане – всичко. Тогава учителят Савов е видял нещо и ме заведе на стадиона. Не знаех какво е лека атлетика, започнах с бягания и скачания. В 9-ти клас скочих 135 см и треньорът Петър Димитров реши, че трябва да се занимавам с висок скок.“

Благоева разказва и за своите парашутни скокове и баскетбол: „Била съм парашутистка, имам няколко скока, но учителят по математика каза, че ще ме изключи от гимназията и остана само баскетболът. Бях отскоклива, играех много добре, пипах коша с ръка и по-късно в НСА ме молеха да мина към баскетбола, но си остана леката атлетика.“

Петър Димитров, нейният първи треньор, има огромно влияние върху нея: „Петър Димитров е първият ми треньор, който ме доведе до световния рекорд и до първия олимпийски медал. Важно е треньорът да е добър педагог и психолог, но беше много строг към нас, направо го мразехме и постоянно ни проверяваше бележниците.“

„Когато започнах да тренирам в Монтана, треньорът ми каза, че един ден ще бъда световна рекордьорка, защото имам същите инициали като сегашната рекордьорка Йоанда Бала. Приех го като подигравка и цяла вечер плаках, но явно е бил пророк.“, споделя медалистката ни.

Нейният прякор „Босоногата кралица“ има интересна история: „Прякорът „Босоногата кралица“ идва от това, че много обичам да ходя боса и сега в дома ми ходя винаги боса на двора. На морето, когато ходехме на лагери, винаги бях боса и имаше един треньор, който каза „Босоногата кралица“ и така се казва и книгата, която е написана за мен.“

Йорданка Благоева подчертава, че не се чувства недооценена: „Никога не съм се чувствала недооценена, защото не станах олимпийска шампионка. Такава е била съдбата. Всяко зло за добро, след 20 дни в Югославия направих световния рекорд. На 77 години съм, но тази обич и това уважение задължава и те кара да бъдеш добър човек и да помагаш на всички.“

 „Бяха такива времена, че се радваш на успеха без значение дали е златен или сребърен медал. Трябва да се радваме на всеки успех. Българите критикуваме, ако някой стане осми на олимпиада, но колко хора могат да се похвалят, че са осми в света в своята професия?“

Коментирайки настоящето на българския спорт, тя казва: „Много често ме питат за българския спорт в момента и леката атлетика. В момента има всякакви олимпиади по математика, информатика, физика. Младите хора имат много възможности. Едно момиче, което е 1.90 м, й е по-лесно да ходи по модния подиум, отколкото да се мъчи в залата. България винаги е имала своите герои и медалисти. За Токио всички бяха много песимистични, но взехме медали и сега ще вземем, за да се радват феновете.“

За Мирела Демирева, Благоева споделя: „Мирела Демирева не е по-млада моя версия. Тя скача друг стил и са други времената. Тя е страхотна, има психика и се радвам, че е изключително умна. Дано има късмет. Много я обичам и й пожелавам успех.“

"Божа работа е дали ще вземе медал: „Не бива да прогнозираме, нека да покаже на какво е способна. На 33 години и аз се отказах от спорта. Тя има желание да предаде своя опит.“

Йорданка Благоева завърши с пожелания към българските атлети за Париж: „Пожелавам на всички наши участници в Париж да вярват в себе си. Имаме невероятен дух и възможности. Да покажат това, което са научили от своите прекрасни треньори, пък медалите ще дойдат.“