Българският плувец Цанко Цанков беше гост в Discord канала на Gong.bg. Той е известен с уникалните си постижения и рекорди в плуването в открити води при всякакви екстремни температури и условия. Бургазлията дойде в нашето студио само дни, след като преплува Ла Манша за 9 часа и 21 минути.

„Фериботът взима разстоянието между Франция и Англия за около 2 часа. На мен ми отне 9 часа и 21 минути. Условията бяха много непредвидими. Всичко трябваше да бъде съобразено с приливите и отливите. Температурата на водата беше около 19-20 градуса. Това бяха приемливи условия. Имаше големи зони с хиляди медузи. Те са много различни от нашите в Черно море, защото са силно отровни. Бях ужилен многократно. Накрая имах един инцидент, защото едно от най-трудните неща на маратонското плуване, е когато човек е прекарал дълго време в хоризонтално положение на тялото. Така при първия опит да се изправя, получих главозамайване и паднах в едни скали и получиха рани по ръцете и краката. Така чак при втория опит успях да изляза от водата“, започна Цанков.

Много от състезанията му са в тъмната част на денонощието, което допълнително затруднява самия плувец. „Нощното плуване е голямо предизвикателство. Самият черен цвят и особено, когато човек гледа дълго време черен цвят, започват да нахлуват негативни мисли. Много е трудно, губя визуален контакт с придружаващата лодка. Търсят ме с прожектор, неприятно е“, добавя бургазлията.

А каква е защитата му срещу акули, медузи и отровни риби. „Акулите са много опасни. Те се срещат в Нова Зеландия, на протока Кук. Там и аз видях акула. За целта има четири гумирани въжета, които са свързани с електрическа инсталация. Те осигуряват защита от един периметър. Иначе на хавайските острови, където са заснети двете най-големи бели акули – на плажа Уайкики Бийч. Там плувах със специална гривна на глезена“, признава Цанков.

„В Ла Манша медузите ме жилеха много по лицето и тялото. Често се случваше очилата ми да се напълнят със сълзи. Но няма как – трябва да се справяме с този дискомфорт“, каза още той.

А коя е мисълта, която дърпа напред Цанков. „Мисля основно за темпото и изминатото разстояние. В най-трудните моменти, когато получа силна хипотермия, мисля за моето семейство, за детето. Когато ми е студено, мисля как ми е топло, как съм на главната в Бургас или на други любими места. Така успявам да се абстрахирам и да продължа напред“, призна плувецът.

Относно плуването в ледени води, Цанко Цанков разкри как се променя човешкото тяло. „Бързо се губи телесна температура. Най-трудно обаче е след това - световният рекорд, който аз държа – 12 минути и 14 секунди, е да поддържаш максимална работоспособност при огромна конкуренция. При самото потапяне кръвоносните съдове се свиват, пулсът и кръвното налягане се увеличават, дишането става трудно“, казва той.

„Най-голямата чест и гордост за мен е да представлявам моята родина. Спортът остана единственото нещо, което обединява хората. Спортът е много положителен и съм горд, че представлявам България“, продължи Цанков.

„Като всеки човек и аз изпитвам страх. Но гледам всички негативни мисли да ги махна още в зародиш. На протока Молокай, от там, откъдето трябва да започнем маратона, разбрах, че това е много опасно място. Дори за влизане във водата. Там видях най-големите вълни в живота си, които са колкото триетажни сгради. Когато вълните се разбиваха, пясъкът под краката ми се разтрисаше. Толкова е голяма енергията на океана. Там всеки човек може да се удави, без значение от опита. Когато те удари вълна, може да те върти във водата около минута на 360 градуса. За това трябва да си подготвен. Изпитах страх и преди преплуването на Северния канал – това е Еверестът на плуването. Това е каналът между Шотландия и Ирландия. Там плувах повече от 12 часа при много тежки условия. Тогава след състезанието температурата на тялото ми беше под 30 градуса, около 29. Бях на границата между тежката у дълбоката хипотермия. Бях близо до състоянието на кома, при което човек получава мозъчен оток“, призна той.

„Следващото ми предизвикателство е участие в световна купа по зимно плуване в Гдиня, Полша. А след това през лятото искам да участвам и в последния от седемте най-трудни плувни маратона – протока Сугаро на Японските острови. Вече имам шест успешно завършени, а сега искам и седмият“, завърши Цанков.

Google Добави ни в предпочитани източници в Google