Българският състезател по вдигане на тежести Божидар Андреев е една от надеждите ни за медал на Олимпийските игри в Париж. Освен силата в този спорт, той таи в себе си нежността на едно много лично обещание. Винаги е мечтаел за отличието, но не като самоцел, а защото е дал дума на много специални за него хора, част от които днес не са между нас.

Божидар Андреев е роден на 17 януари 1997 година в сливенското село Тополчане. Израства в бедност, а ръка му подава треньорът Пламен Братойчев и неговото семейство.

Париж 2024 ще бъде втората му олимпиада. Преди заминаването си той даде специално интервю за Gong.bg и рубриката „Олимпийските звезди на България“.

„Щангите ги избрах покрай брат ми и негови приятели. Баща ми имаше приятел, който докара в нас заварени щанги и в двора идваха постоянно да правят упражнения. Реших и аз да пробвам, може би бях на 10 и пробвах за първи път. Взе, че ми хареса. Преди това тренирах лека атлетика, на спринтови дисциплини. Малко след това дойде Пламен Братойчев в даскалото и моят класен ръководител ми каза, че са дошли треньори по щанги. Треньорът ме видя и ми каза, че съм идеален за щанги. Поопита ме дали искам да тренирам и аз отговорих с „Да“, спомня си първите си стъпки Божидар Андреев.

Той се надява развитието на този спорт у нас да продължи: „Ние, ако спрем днес, се надяваме да има друго поколение след нас, което да вдига щангите.“

Детството на шампиона минава предимно в залата. Доказва го и Божидар Андреев.

„Детството ми мина изцяло в тренировки. Никога не съм излизал навън да обикалям. Питат ме защо не ходя на дискотеки, не обичам да ходя на дискотеки. Излизам един път в месеца за половин час и се прибирам. Не ме влече това. Исках да тренирам, да си почивам и да се виждам с някой приятел. Да разменим приказки. Но да излизам, да купонясвам, да пия алкохол, трудна работа.“

Какъв треньор и човек е Пламен Братойчев?

„Като треньор е перфектен. Той забелязва абсолютно всичко, доста е добър. На голямо ниво. Много добър човек е, с добър характер. Ако види, че нещо не е редно, ти го казва директно. Излиза пред теб и ти го казва директно“, сподели неговият възпитаник Божидар Андреев.

„Той ми дава съвети за тренировките, да съм по-интензивен, да почивам. Да не обикалям, да си стоя в стаята, да почивам. Стане ли въпрос за състезание, всичко останало приключва. Влизам в режим. Тренировки – почивка. Да се надявам, че сме оправили проблемите и всичко ще е идеално“, каза още щангистът.

„През годините доста хора са били зад мен. Но първо искам да благодаря на баща ми, на брат ми, лека им пръст. Както и на треньора и на жена му. Искам да им благодаря. Те винаги са заставали зад гърба ми, особено треньорът и жена му. Аз съм от бедно семейство и никога не съм имал възможности и средства, за да мога сам да си помогна. Винаги те са ми помагали, както и дъщеря им. Постоянно ме бутаха напред, аз да съм добре. През годините съм правил много големи глупости, осъзнал съм го. Искам да им благодаря“, призна Андреев.

През 2014 година идва и първият му голям успех във вдигането на тежести. Божидар Андреев става олимпийски шампион на Младежките олимпийски игри в китайския град Нандзин. 

„И двете движения много ми харесват. Изхвърляне и тласкане… Без значение е. Винаги на едното си много по-силен. Аз нормализирам нещата, изхвърлям до 160 кила и тласкам на 200 кила. Това са 40 килограма разлика. Гледам да ги нормализирам, като смъкнеш килограми спада резултатът“, разказва още Андреев.

В началото на 2024 година той стана европейски шампион за втори път в своята кариера по време на шампионата по вдигане на тежести в София. 

„Най-ценният ми успех засега е Европейското тук в София, защото бях обещал на хората, които не са сред нас, че ще дам всичко от себе си, да постигна това, което искаха те. И го постигнах. Сега е ред на Олимпиадата, обещах им, че ще взема медал там, какъвто и да е, просто медал. Да се надяваме, че ще го постигна и това.“

Малко преди Игрите в Токио от тежка болест почива дъщерята на неговия треньор –Преслава. Двамата са много близки. Това се отразява много тежко на Божидар Андреев, който и е дал обещание не само на нея… 

„Това ще е моя втора олимпиада. Много ме зарадва, дава ми шанс да покажа, че съм на това ниво. Искам да покажа и да си изпълня обещанието, което съм дал. Треньорът ми най-добре го казва, може медал да е, но да го има, какъвто и да е медал. Но да го има“, споделя с чисто сърце талантливият ни щангист.