Румяна Георгиева, Елена Тодорова, Христиaна Тодорова, Цветелина Найденова, Абигел Зашева и Виктория Стоянова. Запомнете тези имена, защото това е бъдещето на българската художествена гимнастика. Шестте гимнастички са националките ни от ансамбъла при девойките. Въпреки годините си (14 и 15 години), момичетата се трудят всеки ден и сами си дават сметка, че почти всичко зависи само от тях.

Още като ги погледнеш в залата, разбираш, че не са като другите момичета на тази възраст. Трудят се. Трудят се много. В залата са сутрин от 8.00 часа и откарват до 18.30, с малка почивка на обед.

Не си пречат, подкрепят се и се допълват. И спорове възникват – малки, но тогава веднага се намесва гласът на треньора Белла Каратанчева, която само с една дума е способна да ги строи в две редици. Дисциплината обаче е важна за този спорт, както и талисманите. В хода на разговора с тях става ясно, че имат два – крава и петел. В момента плюшеният петел, носещ името Слава, е изпран. Защо ли?

“Падна в калта”, започнаха да обясняват случката една през друга. “Бяхме на контролно в друга зала, носихме го, и той падна в калта. И сега съхне в стаята.”

Признават, че понякога Белла е доста строга, но самите те знаят, че това е за тяхно добро: “И ние се стараем да я слушаме.” Слушат я, защото искат да станат най-добрите и да са там – на върха. Следващата им голяма цел е Европейското първенство през май.

Заедно са от края на месец май или може би юни-юли миналата година, въпреки че възникна малък спор между тях, кога точно са били събрани в този състав. Но после се оказа, че и това не е толкова важно, защото гледат напред – в една посока.

Дори контузената Руми продължава да се надява травмата й да мине по-бързо, за да се състезава: “Гадно е. И аз искам да съм в състава. Искам да играя на състезанията, които предстоят. Но явно ще пропусна следващото.”

Вече са почти като сестри. Спят заедно в хотелската част на комплекс “Раковски”. Там тренират, там се хранят. Там сега минава животът им… и детството им. Но не им липсва нищо, защото целите и амбициите им са огромни: “Искаме да станем добри състезатели. Засега се борим да станем първи на Европейското състезание.”

Всъщност самите те разказаха, че две от момичетата не спят там, защото живеят наблизо, но винаги са заедно. В свободното си време, макар че е доста ограничено обичат да се разхождат, да гледат телевизия, да ходят на кино. Почти като връстничките си, но с разликата, че те са големите надежди на България.