Българската олимпийска и европейска сребърна медалистка разговаря с ентусиазъм за дългогодишната си страст към скока на височина. В интервю за интернет страницата на Международната асоциация на атлетическите федерации (IAAF), тя сподели:

"Аз почти израснах на пистата, защото майка ми (Валя, която е 5-та с щафетата на България 4x100 метра на Олимпийските игри през 1988 г.) и баща ми (Красимир, който е европейски шампион за юноши старша на 400 метра с препятствия през 1981 г.) бяха атлети. Моето пътешествие в скока на височина започна случайно. Бях около 14-годишна, когато видях на стадиона спортисти да изпълняват скокове на височина и това изглеждаше забавно. Аз бях висока и слаба, така че бях природно надарена за дисциплината и когато се опитах за първи път да скоча, ми се стори много готино. На следващия ден участвах в първото ми състезание, което спечелих. Това беше моментът, в който се замислих и си казах: Добре, искам да бъда професионална състезателка по скок на височина."

"Развих се с течение на времето и започнах да се отнасям много по-сериозно към спорта, след като спечелих бронзов медал на европейския шампионат за девойки старша през 2007 г., а през следващата година взех и сребро при девойките под 20 години на Световното първенство.

"Бях щастливка в България, защото ние имаме великата Стефка Костадинова - световната рекордьорка – и това ми действаше като вдъхновение. Нейните скокове са били много впечатляващи."

"Това, заради което наистина обичам скока на височина, е усещането за летене във въздуха и това чувство на свобода в този момент. Това, което също ми харесва, е обективността в дисциплината. Или си скачате височината, или просто не успявате. Това е спорт, в който не губите много енергия в мисли за останалите атлети и аз наистина харесвам това."

"Аз също обичам факта, че скокът на височина е много технична дисциплина. Трябва да бъдеш доста прецизен и да мислиш много, за да изпълняваш добре скока. Преминаваш през различни периоди от време на подготовката и в момента аз работя върху много нови елементи от моя скок, които ще включват прекарването на повече време във въздуха. Когато успея да овладея това, вярвам, че най-сетне ще мога да кажа какво наистина е да си състезател по скок на височина!"

"Аз съм много щастлива, че съм се възползвала от атлетическото знание на моите родители, но също така и от това на много хора в сферата на леката атлетика. Има толкова много хора с различни опит и знания, от които съм се възползвала."

"Друг аспект от спорта, който наистина обичам, независимо от това колко богата е страната, е че успехът е по-голям в индивидуалното представяне и това ми се струва много вдъхновяващо. Надявам се с моите постижения да съм положителен пример за други атлети в България", сподели Демирева в интервюто си пред интернет страницата на IAAF.