Звездата на българското сумо в Професионалната лига на Япония Калоян Махлянов – Котоошу завърши престоя в родината си. Българският озеки бе една седмица във Варна, където всеки ден тренираше с националните ни сумисти. Преди да отлети обратно за Япония, гигантът от село Джулюница даде интервю за Нова телевизия, в което разказа как се развива кариерата му, как работи за бебе, какво смята за ареста на президента на БФСумо Петър Стоянов, който е първият му треньор по сумо, за скандалите в японското сумо и още интересни теми. Ето какво каза Махлянов:

За представянето му по време на последните турнири:

В края на турнира през месец май ме заболя коляното и едвам успях да завърша участието си. Възстановявах се много дълго време, до началото на юлския турнир и въпреки че успях да се подготвя, просто не можах да издържа и накрая се получи така че допуснах няколко загуби. Надявам се, че на следващия турнир ще успея да се справя с йокозуна Хакухо, който има 47 поредни победи. Най-важното нещо за мен сега е да не ме спохождат повече контузии, тъй като именно травмите са това, което ме спираше досега. Вече доста години минаха, участвах в много турнири, натрупах достатъчно опит и се чувствам готов да стана йокудзуна (велик шампион), смятам, че психически успявам да издържа на напрежението, остава само да успея и физически.

За скандалите в Япония в последните месеци:

Никой не ми казва нищо и аз като всички в България разбирам от вестниците за тези скандали. Става въпрос за залагане на черно тото на бейзболни мачове. Изгониха няколко човека от сумото, като сред тях е и сумист от моята школа – Котомицки. Той е с ранг като моя – одзеки, и на практика беше най-силният състезател, с който можех да тренирам. Сега един от най-добрите ми партньори го няма и това ще ми се отрази, тъй като се налага да ходя да тренирам в други школи. В крайна сметка всеки си има личен живот, не знаех, че Котомицки е ходел да залага, останах много учуден, когато разбрах. За първи път турнирът в Нагоя не беше предаван по националната телевизия Ен Ейч Кей, което не се е случвало от Първата световна война. Имаше вариант и дори турнирът въобще да не се състои. Тези, които нямаме нищо общо със скандала, а това са към 800 човека, тренираме и се мъчим да си покажем възможностите. Получи се много неприятно, но поне турнирът се проведе, нищо, че накрая не връчиха купа на победителя. Не ни пускат да ходим никъде, не ни дават да правим нищо, чувстваш се подтиснат и няма къде да си изкараш напрежението и стреса. Дори и когато бяхме почивка след предишния турнир, не ни разрешаваха да излизаме от школата от сутрин до вечер. Много е неприятно, тренираш постоянно и излизаш само ако ти се наложи да отидеш до болницата. Сумо асоциацията смята, че в такива времена на скандали, не трябва да даваме поводи на хората да мислят, че се веселим или нещо подобно. По-лошо е и от военно положение. Ако накажат дори само един, останалите се превръщат в потърпевши. Стремиш се, стараеш се непрекъснато, но като дойдат такива моменти, трябва да търпиш. Има лоши времена, но след лошото винаги идва хубаво.

За японското му гражданство и създаването на школа:

Процедурата по издаване на японско гражданство още не е започнала. То ще ми потрябва, когато реша да стана треньор и искам да направя собствена сумо школа, за да мога да продължа да развивам сумото както в Япония, така и в България. Искам да помогна на много български момчета и да им дам шанс да пробият. За да създадеш школа, трябва да си купиш треньорски права. Сега обаче става много трудно, защото след тези скандали, много от японските деца не искат да за се занимават със сумо. Ако няма достатъчно деца в школата, пък не можеш да си възстановиш разходите, много е тежко, дано положението скоро се промени. Докато съм здрав, смятам да се боря, още не мисля за отказване.

За сватбата с Асако Андо:

Всичко се промени, семейният живот е съвсем различен, има къде да се прибереш, вкъщи те чака жена, готви ти, дава ти спокойствие, друго си е...Сега вече трябва да се боря и за да отстоявам семейната чест . Вкъщи избягваме да говорим за сумо, обичам да не си нося работата вкъщи, това е излишно напрежение, искам когато се прибера да мога да си почина и да се отпусна психически и физически. Иначе Асако вече идва по време на турнирите да ме подкрепя, в началото не разбираше нищо от сумо, но сега научи някои неща и й е интересно. След време, ако създам школа, може и да стане мениджър в нея. Мисля за деца и вече работим и по въпроса.

За Петър Стоянов:

Разбрах от вестниците за този случай, нямам идея за какво става въпрос, приятели сме, благодарение на него заминах в Япония. Прави много неща за българското сумо, старае се да развива спортистите ни. Посетих лагера и тренирах с националния отбор във Варна и се уверих, че всички се готвят много усърдно за предстоящото световно първенство. Имат желание и хъс. Не мога да си обясня защо се стигна до тази ситуация с Петър, не знам и дали това, което се пише в пресата е истина. Човек е невинен до доказване на противното. Не се занимавам с политика и не знам дали може да е жертва на интереси от политически или някакъв друг характер.