Ако сте почитатели на колоезденето и следите Обиколката на Испания, то сигурно също си задавате въпроса: Какво се обърка при Ремко Евенепул?

Белгиецът закъса мистериозно по време на 13-ия и може би най-труднен етап от Вуелтата тази година. Използвам думата мистериозно, защото проблемите на Ремко дойдоха много далеч от финала, след много малка част от изкачванията. Изоставането му и впоследствие тотален крах дойдоха без атаки от опонените му или някакви невероятни тактически ходове.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by La Vuelta (@lavuelta)

Световният шампион в часовника и миналогодишен победител в Обиколката на Испания изостана още на второто за деня изкачване (от общо 4) - Кол Д'Обиск. Преди това колоната бе преминала друго изкачване, което бе с минималната за подобен състезател дължина от 4.4 километра. Крахът на Евенепул определено изненада мнозина от коментаторите, специалистите и анализаторите, занимаващи се с Вуелтата.

От отбора отрекоха той да е бил болен или да го мъчи, какъвто и да е здравословен проблем, а самият Ремко не пожела да говори пред медиите, след като финишира - 27 минути след етапния победител Йонас Вингегор. По-късно вечерта обаче той използва социалните мрежи, за да даде кратък коментар.

"Когато опиташ и дадеш всичко от себе си няма съжаления. Резервоарът просто беше празен. Благодаря на отбора за подкрепата", гласи съобщението на 23-годишния колоездач.

Разбира се, свикнали сме големи претенденти да имат лоши дни в триседмичните обиколки. Първият пример, който веднага изниква в ума ми е Саймън Йейтс от 2018-а година, когато бе лидер в Джиро Д'Италия повече от 10 дни, а в 19-ия етап, без предвещаващи знаци, просто "изгоря". Тогава британецът загуби почти 40 минути и в крайна сметка завърши Обиколката на Италия на 21-а позиция.

Белгиецът отпадна от тазгодишното Джиро заради коронавирус, след като спечели 9-ия етап в надпреварата и бе лидер. След това той се пусна в Обиколката на Швейцария, където също спечели етап. Ремко след това започна подготовка за световното първенство, както и за Вуелтата, но е възможно пика на формата му да е дошъл прекалено рано или пък вече да му е натежало в края на сезона.

23-годишният колоездач вече има сериозни успехи във визитката си и може да припишем крахът му във Вуелтата на много лош ден, който сполетява мнозина. Разбира се, може да погледнем ситуацията и от друга гледна точка, а именно, че Ремко Евенепул все още не е готов да се опълчи на големите звезди в спорта. Впечатляващата му победа в миналогодишното издание на Вуелтата дойде след падането на основния му противник - Примож Роглич, който сега убедително е на подиума, а може да се бори и за крайната победа.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by La Vuelta (@lavuelta)

Ремко Евенепул има изключителни качества, които е показвал на шосето, но освен това белгиецът има проблеми, щом се отнася до психиката. Понякога не издържа, изпуска си нервите, не внимава какво казва. Не че изказванията в едно състезания влияят на краката ти, но очакванията и напрежението определено могат да си кажат думата.

Трябва да се напомни и за падането, което Ремко имаше, но по никакъв начин това не може да е причина за проблемите му в 13-ия етап, тъй като дойде още в началото на състезанието и след него се представяше на ниво. Разбира се, след крахът му в 13-ия етап, много хора се запитаха дали понижаването на формата му е проличала още в часовника, след втория почивен ден, когато не успя да победи Филипо Гана, който надви на световното. Италианецът обаче е страхотен специалист в дисциплината и трасето му допадаше, така че бе съвсем нормално да е първи и също не можем да говорим за някакъв провал на Ремко в 10-ия етап. Там ключовото обаче бе, че не сложи много време на конкурентите си.

Фактор може да е и стартът на 13-ия етап, който бе на висока надморска височина и стартира директно с изкачване. Изоставането му може да се дължи още на лоша подготовка, загрявка или проблеми със захранването.

Белгиецът определено добре трябва да помисли върху случилото се, да анализира нещата с отбора и да се събере. Той може да използва падението си, за да полети още по-високо.