Когато пробягваш 1,406 км през Хималаите в рамките на 24 дни, имаш много време да се вгледаш навътре в себе си. Раян Сандес тръгва в търсене на приключения, но научава много по-ценен урок.
Ето какво ни разказва:
“Всички имаме тази романтична визия за Хималаите и си представяме пухкави снежно-бели върхове. Когато обаче стигнеш дотам и усетиш величествената им големина, започваш да придобиваш друга перспектива – внезапно усещаш, че истината не е толкова романтична.
През 2018 г. си бях поставил за цел да пробягам Великия Хималайски Маршрут заедно с Рино Гриесел – всички 1,508 км - за рекордно време.
Това е без съмнение най-дивото и лудо нещо, което съм правил. Мислех си, че ще бъде невероятно приключение, но беше много по-екстремно отколкото някога съм си представял.
Никога не се бях подлагал на толкова дълго натоварване преди това, да продължавам да тичам и да ходя за 24 последователни дни беше истинско предизвикателство. Ако тичаш 100 км, можеш да ги разделиш на 10-километрови секции. Това беше невъзможно в Хималаите.
Всеки ден се изправяхме пред толкова много предизвикателства, които не си и бях помислял, че ще имаме и това беше ключово. Не можеше да се концентрираме цялостно върху един ден, а трябваше да гледаме на предизвикателствата като индивидуални пречки и да празнуваме малките победи, като например да стигнем до по-голямо село или да ядем горе-долу приемлива храна.
В един момент се концентрираш върху малки етапи. Аз бях с Рино, но въпреки това неизбежно прекарваш доста време насаме със себе си и собствените си мисли в подобно начинание.
Лично аз намирам тази част за доста приятна и, всъщност, самоизолирайки се можеш да си създадеш балон, в който да оцениш преживяното и това, което искаш да постигнеш. Да бъдеш изолиран понякога ти дава малко допълнително време да обмислиш нещата, без да се влияеш от околните.
Аз научих много по време на тази, да кажем изолация, в Хималаите. Започваш да оценяваш малките неща в живота. Имал съм моменти, когато съм печелил състезания и съм бил на подиума, но всичко, което съм усещал, е било празнота и неудовлетворение. Като че ли, е било просто поредното състезание, без особено значение. Осъзнах, че е важно да оценяваш успеха и да се наслаждаваш на всяка крачка от пътуването към него.
източник: Red Bull България
Освен това, научих колко е важно да бъдеш щедър и да се отнасяш добре с околните, да гледаш на всеки човек като на отделен индивид. Рино и аз нямаше да преминем и да оцелеем по време на пътя без щедростта на хималайците, които ни приеха в домовете си и ни помогнаха в тежки моменти. Научих се да отделям на хората повече време.
Бягайки заедно с Рино формира невероятна връзка помежду ни, а проектът, с който се бяхме заели, беше истинско изпитание на духа. Не познавам никой толкова твърдоглав – той никога нямаше да се предаде – но имаше наистина лошо измръзване на крайниците и 2 контузии. Нямаше да спре, ако не беше загубил съзнание! Взе ни толкова много. Отне ми дълго време да се възстановя след това, най-вече ментално, отколкото физически.
Накрая изплувах от другата стана на съзнанието си и негативното отмина. Спомням си, че просто се опитвах да извлека най-доброто от ситуацията. Фокусираш се върху различни неща, разбира се, че има и негативи, но е важно да се концентрираш върху позитивите.
Понякога те са всичко, което имаш!
Вижте още от поредицата Lessons from the Edge или гледайте документалния филм ТУК.
Коментирай