Не съм вярвал, че някой ден ще напиша тези редове, но уви бях принуден от това, на което станах свидетел в последните малко повече от 24 часа. Ден 6 на Световното първенство по лека атлетика по нищо не предвещаваше да се окаже толкова ключов за мнението ми по точно тази тема, но чашата наистина преля.

За едно денонощие се оказа, че е възможно медалистите в определени дисциплини да се удвояват. Така се случи във финала на хвърляне на чук за мъже и в този на 110 метра с препятствия.

Историята започна от чука, където полският тим, от името на завършилия 4-ти в състезанието Вочейх Новицки подаде протест до Жури д’апел, в който се казва, че бронзовият медалист Бенце Балас от Унгария е извършил фал (докоснал е земята извън кръга) при своя първи опит, което не е било отчетено от съдиите в сектора. Въпросното хвърляне в противовес на правилата е 78.18 m, като в останалите си опити от състезанието унгарецът записа 4 неуспешни и един от 73.76 m, с който ако беше останал щеше да е 12 (последен) във финала. И така журито се събра и мъдро отсъди: "Да, след преглеждане на видеоповторенията е видно, че има нередности в провеждането на състезанието, които са довели до поставяне в неравностойно положение на полския атлет.“

Казано направо: Да фал има, но ние няма да признаем грешката на съдиите. Нещо повече, решението продължава със следното: "Посочените в решението нередности се отнасят до оспорване на първото хвърляне от унгарския атлет. Журито смята, че решението опитът да е успешен за първото хвърляне е повлияло на подхода на унгарския атлет към останалите му опити. Затова журито реши от гледна точка на справедливостта към двамата състезатели да бъдат присъдени два бронзови медала.“

Чудя се, каква е тази справедливост и как така журито е влязло в главата на унгарския атлет и е разбрало какъв рисков подход с толкова много фалове след това е предприел Бенце Балас. Но, добре да оставим това на страна, може би тук журито е било в своето право, защото казусът е сложен и объркан.

Още по-интересно обаче стана днес. След като във финала на 110 метра с препятствия миналата вечер на испанския атлет Орландо Оргета бе безспорно попречено от страна на бягащия до него Омар Маклауд, испанският тим съвсем очаквано подаде протест. В него бе посочено: "Тимът на Испания иска, съгласно Правило 163.2(а), или състезанието да бъде проведено отново, или атлетът да бъде оставен да се състезава сам. Ако горното искане не бъде прието, Испания иска, като справедлив спортен жест, Ортега да получи медал, съответстващ на неговата позиция в момента на попречването.“

Познайте до колко часа беше разглеждан този случай. До малко след 03:00 ч. сутринта, днес (3 октомври). Странно обаче за мен беше, че така както получавах информация за всички други протести до журито от началото на първенството до момента, така и не получих официалното съобщение за решението по този казус. След запитване от моя страна медийният комитет на СП в Доха, към който съм абонирал своята поща, ми отговори, че решението е било изпратено още през нощта до всички медии в 03:31 ч. Добре, аз приемам, че може би точно този път моята поща не е пожелала решението. За щастие в обяснителното писмо все пак ми бяха прикрепили и въпросната търсена от мен информация, която гласеше: "Жури д’апел се срещна и след като прегледа обстоятелствата на състезанието, признава, че испанският спортист е възпрепятстван. Журито обаче заключи, че този вид инциденти не са необичайни при препятствията. Следователно жалбата е отхвърлена и журито приема решението на Рефера.“

И ако си мислите, че това е краят на сагата, не, определено грешите. Цял ден, докато чаках въпросния мейл със среднощното решение, че класирането няма да бъде променяно, проверявах периодично сайта на световното първенство, за да видя ще има ли промяна и корекции. Нямаше. По-всичко изглеждаше, че темата е приключена. Да, обаче в 21:27 ч., днес (3 октомври), пристигна ново писмо. В него пише, че Испания е подала втори протест за финала на 110 метра с препятствия.

Друг е въпросът, защо такива протести се приемат изобщо за разглеждане, при положение, че в Правило 146.7 пише:

"Протестът до Жури д'апел трябва да бъде отправен до 30 минути:

(a) след официалното обявяване на изменения резултат от състезанието, произтичащ от решение, взето от Рефера; или

(b) след като е било изразено становище пред тези, направили протеста, когато няма изменение на резултат.“

Освен това Правило 146.9 казва: "Жури д'апел може да преразгледа свое решение, ако бъдат представени нови убедителни доказателства и при условие че евентуалното ново решение е приложимо.“

Но да оставим писаното в правилника настрана, то може би няма такава стойност за онези, вземащи решенията. В мотивите за втория протест Испания не само, че не посочва нови доказателства, ами е копирано едно към едно тяхното искане за пробягване отново на финала, самостоятелно бягане на техния атлет или да му бъде присъден медал. Ще си кажете, е как така? Ами явно може, защото вижте какво се казва в решението този път: "Жури д'апел преразгледа случая и с оглед на попречването от страна на Омар Маклауд, който възпрепятства испанския атлет, журито прие жалбата и даде указание на испанския спортист Орландо Ортега също да бъде връчен бронзов медал.“

И какво? Изглежда, че справедливостта най-накрая е възтържествувала? Всички са доволни? Обаче, когато всички са доволни, какво е това? Спорт? Не, просто един от най-красивите и класически спортове май е започнал да се превръща във фарс. Приятно гледане на остатъка от този спектакъл. Дано да си заслужава!