Няколко дни след последния ден на колоездачната Обиколка на Испания, вече може спокойно да погледнем назад и да си направим изводите от любопитната триседмична надпревара. В следните редове ще анализирам случилото се, като ще се фокусирам върху няколко точки.

Йъмбо-Висма е най-силният отбор

Тук едва ли трябва и да се излагат прекалено много аргументи. Отборът спечели и трите големи обиколки и то с трима различни колоездача, като Сеп Къс изненадващо стигна до крайната победа. Не само това, но Йъмбо-Висма имаха трима колоездачи на почетната стълбичка. Двукратният победител в Тур дьо Франс Йонас Вингегор остана втори, а победителят от тазгодишното Джиро Д'Италия и трикратен шампион във Вуелтата – Примож Роглич, завърши на трето място. Конкуренция за Йъмбо-Висма почти нямаше, като изключим Ремко Евенепул, който обаче приключи с борбата си за генерално класиране след закъсването си в 13-и етап.

Изключително впечатляващо и рядко (в модерната история на колоезденето дори не се е случвало) е един отбор да спечели трите големи обиколки в една година и то с трима различни състезатели. Общият брой победи за отбора през годината е 62, което е с 14 повече от миналия сезон, а този още не е приключил. Доминацията на Йъмбо-Висма бе затвърдена във Вуелтата и се видя, че няма отбор, който дори да се противопостави на тима. В планинските етапи малко хора оставаха с лидерите на Йъмбо, а пък те си вършеха работата страхотно. В крайна сметка вътрешна борба нямаше и Сеп Къс стигна до крайния успех, който мнозина биха казали, че е подарен.

Американецът обаче показа характер и дори, когато изоставаше от Вингегор и Роглич, то не бе с много. Къс прекара общо 14 дена в червено, след като спечели шестия етап, а след седмия облече лидерската фланелка. Това със сигурност е най-голямата и незабравима победа на Къс, която обаче дойде, ако не като подарък, то след жест на големите лидери в отбора – Вингегор и Роглич. Разбира се, от Йъмбо имаха лукса да карат за Къс и да не атакуват в последните етапи, тъй като разликата бе доста голяма. Хуан Аюсо, който е на четвърта позиция завърши на 3:18 минути зад победителя във Вуелтата. Топ 10 се затвори от Сантиаго Буитраго, който изоставаше на над 11 минути.

Тук е времето да поздравим младият белгиец Уитдебрукс, който направи страхотно състезание и завърши осми. 20-годишният състезател на Бора направи дебют в голяма обиколка и впечатли мнозина.

Обиколка на Испания топ 10

източник: Sofascore

Доминацията прави спорта скучен

Това е твърдение, което се отнася за всеки спорт, дали той е футбол, формула 1 или колоездене. Доминацията и предрешения победител правят едно състезание далеч по-скучно. Много хора биха казали, че интригата във Вуелтата свърши в 13-и етап, когато Ремко Евенепул закъса и изгуби над 27 минути. От друга страна тримата състезатели на Йъмбо Висма в даден момент бяха събрани на малко над минута и не се знаеше какво ще стане вътре в отбора, а много отписваха Сеп Къс след етапната победа в 16-и етап на Йонас Вингегор.

За жалост това бе решено вътре в отбора, а не на шосето. Така и не видяхме кой от тримата на Йъмбо-Висма бе най-силен. Разбира се, въпросите какво щеше да бъде, ако Къс го нямаше или Ремко не беше закъсал остават. Но техните отговори ще са мистерия.

Талантливият Евенепул не бе готов за предизвикателството

Ремко Евенепул е сред най, ако не и най-талантливият, колоездач в колоната. Това бе потвърдено и на тази Вуелта. Физическите му дадености са перфектни за спорта и нормално стига до много победи. Всъщност белгиецът записа своята победа номер 50 в Обиколката на Испания, ставайки третият най-млад колоездач, който стига до този брой успехи. Да, Ремко се сгромоляса катастрофално в 13-и етап с финалното изкачване Кол Д'Турмале, но той всъщност изостана още в началото и така и не стигна до него с групата.

Всъщност се видя нещо неприятно, Ремко като че ли лесно се предаде. Разбира се, няма как да знаем какво е в главата му, но белгиецът е доказал, че понякога психиката му не издържа. Той сподели, че Вуелтата не е била главната му цел и не се е готвил целенасочено, което е така, но все пак феновете на колоезденето очакваха по-силно представяне в генералното класиране от миналогодишния шампион във Вуелтата. Определено в това отношение показа, а с някои си решения на шосета и извън него доказа, че не е бил готов за това състезание и голямото предизвикателство – Йъмбо-Висма. Ремко трябва внимателно да погледне назад и да си вземе уроците, най-вече от избухливите си моменти и на места грешни тактически решения или изказвания пред медиите. Ще бъде интересно дали все пак Ремко ще може да предизвика големите многоетапници в Тур дьо Франс 2024, а именно Тадей Погачар и Йонас Вингегор. Талантът е там, краката също, но нещо липсва на Ремко Евенепул.

Това казано, все пак той спечели три етапа в Обиколката на Испания и още пет пъти влезе в топ 5. Освен това 3 дни беше в червено, а накрая спечели и фланелката за най-добър катерач, така че със сигурност не можем да кажем, че надпреварата е провал за белгиеца. Той обаче има върху какво да работи, за да го видим рамо до рамо с големите кучета. С това наум, със сигурност нямаме търпение за предстоящия сезон и триседмичните обиколки, а най-вече Тур дьо Франс, като нагласата е, че тримата гореспоменати ще участват там. Ремко ще премери сили с Погачар още в края на октомври – в последния монумент за сезона Ломбардия.

И за финал трябва да отбележим още няколко чудесни представяния, както и разочароващи такива. Освен Уитдебрук, който впечатли, определено на много високо ниво беше и Андреас Крон, който спечели втория етап и имаше някои много силни включвания в откъсване, включително трети места в 11-и и 18-и етап. Кейдън Гроувс нямаше сериозна конкуренция при спринтьорите, но все пак трябва да го поздравим за трите етапни победи и трикото по точки. Ваут Пулс със сигурност зарадва мнозина със силното си каране на митичното изкачване Англиру и победата си в 20-ия етап на Вуелтата.