Изгряващата звезда на леката ни атлетика Тезджан Наимова изгоря с допинг в залеза на 2008-ма. Две години санкция за манипулиране на проба. Проблемът е, че за въпросното грозно нарушение се е знаело още на 9-ти септември, а отсъствието на двойната ни световна шампионка за девойки на 100 и 200 метра от последните състезания глупаво се оправдаваше с контузия. Станаха смешни, толкова смешни, че вече изглеждат жалки. Като прибавим към Тезджан още две надежди - Ваня Нетова и Рая Стойнова, можем съвсем спокойно да теглим чертата на леката ни атлетика. Срам голям!!!

Малко ли бяха другите ни скандали с Ваня Стамболова, Венелина Венева, Теодора Коларова, Даниела Йорданова, та сега и за капак в навечерието на 2009-та цъфна в списъка и Наимова. Момичето си било признало и това омекотило наказанието, което влезе в сила със задна дата пак септември, но този път 30-ти. Направиха ни на маймуни. Нещо куца, нещо тотално се срина в българската атлетика. Вече спокойно можем да кажем, че стигнаха дъното като щангите.

Така затънахме в лайната, че трудно скоро ще се измием и ще разсеем вонята! Цял свят ни се смее, а ние се радваме на жалки церемонии с оръфани герои. Години наред треньорите ни се пропиваха и прогниваха, докато белите държави правеха спортни съоръжения и наливаха в модерни лаборатории, у нас шепа измамници предимно крадяха за собствено облагодетелстване. Резултатът - спорт почти нямаме, а се крием зад ентусиазма на едно семейство Нейкови. Някак си не става, защото милионите от данъци летяха, а крайният продукт е негоден и не става за употреба - според световните стандарти.

Тезджан, да се върнем към нея. Какво ще се случи с иначе талантливото момиче, омазано сега с нечистотии. Избягала в ЮАР за капак, далече от хорските погледи и обяснения пред медиите. Дали ще се върне, дали ще бяга някога пак за България, не можем на този етап да гадаем…Вината е нейна, босовете от федерацията публично я порицаха, иначе хората в кухнята добре знаят, че всичко се върши по тяхно нареждане. Бутафория, типична за нас.

Да говорим за високо спортно майсторство на родни звезди в момента е тъпо с изключение на няколко стари муцуни. Но и те са на изживяване. Истината е в спортните площадки, в новите бази, в построяване на модерни зали, в децата, играещи в махалата. Да се оправдаваме с липса на пари не върви, защото в БГ спорта се раздадоха и пропиляха пред очите ни толкова финикийски знаци, колкото сигурно е струвал строежът на Емпайър Стейт Билдинг, иначе в София - вече европейска столица, модерна зала няма, скоро едва ли ще се появи. От 15 години си лаем, но керванът върви, докато не лъснат и последният ни спортист с допинг отпреди 20 години или шмекерия от типа - подмяна на проба. Само че хората вече сравняват ДНК-то и номерата ни не вървят.

Тезджан е заслужилият финал на калпавата, най-ужасна в историята на спорта ни година…

Ако се треснат по главата управляващите, ако изтрезнеят, защото е крайно време, ще разберат, че само инвестицията в децата си струва усилията. Ако си подредим двора и си посеем градинката, ако си стегнем разпадащата се къща, след 10 години оттам ще излезе истинската звезда на България, ще я последват и други. Но за подобна политика трябват разум, сърце и дух, какъвто са имали националните ни герои, жертвали живота си за родината. Сега не ги караме да мрат, просто да мислят за България и по-малко да крадат. Не искаме много, само повече грижи за децата, за бъдещето…

Ето това ни трябва през 2009-та. Медалите иначе ще са измислени. За да ни бодат като прах в очите.