Две от гимнастичките, които бяха част от ансамбъла ни по художествен гимнастика още от самото начало на изграждането на отбора - Елена Тодорова и Катрин Велкова - дадоха специално интервю са сайта на Федерацията. Грациите говориха за предстоящия бенефис на Златните момичета, участие в който ще вземат и те самите. Бившите гимнастички не скриха, че очакват с нетърпение 17 ноември и онова, което ще се случи в Арена Армеец. Красивите момичета се върнаха и назад - към свидните си спомени от времето, когато се състезаваха активно.  

-  В момента се готви бенефис на златния ансамбъл, от който вие сте част. Усещате ли с каква еуфория е заредено събитието и щастливи ли сте, че ще можете отново да излезете пред препълнената Арена Армеец?

Елена Тодорова: Здравейте! Сигурна съм, че ще направим страхотно шоу!
Страшно много благодаря на Илиана Раева за дадената ми възможност отново да изживея незабравими емоции!

Катрин Велкова: Разбира се, че съм щастлива, емоциите са големи. 
Очаквам с нетърпение бенефиса, както го очакват и малките ми гимнастички.

- Вие сте част от ансамбъла, който събра Илиана Раева - какво си спомняте за началото на пътя на този отбор?

Елена Тодорова: Аз бях част от този отбор от самото начало до 2013година. Като всяко ново начало и нашето беше постлано с тръни! Никой не ни харесваше... Никой не вярваше в нас. Постоянно ни упрекваха, че не ставаме за нищо! Спомням си как ни казваха, че съчетанията ни са като за погребение!

Катрин Велкова: Като всяко начало и при нас беше трудно, подхождаха с много недоверие към нас, но мисля, че точно това ни мотивира да искаме повече.

- Присъствах на поставянето на съчетанието с топки на "Лунната соната" на Бетовен - беше вечер, пълнолуние, бях много впчеталена от обстановката. Така ли поставяхте всяко съчетание с Илиана - на конкретна подходяща атмосфера?

Елена Тодорова: Всяко наше съчетание си имаше история и ние винаги се стараехме да достигне до публиката чрез нашите изигравания и емоции! Съчетанието ни с топки на "Лунната соната" беше много специално! Целият отбор и треньорите се събрахме през нощта, за да го измислим! Беше пълнолуние. Когато Илиана ни сподели идеята си точно за тази тренировка ми се стори малко налудничава, дори ненормална, но след като влязох в залата усетих неописуемо спокойствие и някак си се чувствувах на мястото си! Тази тренировка беше много специална и много различна от всички останали!

Катрин Велкова: "Лунната соната" и "Фантома на операта" ги поставяхме на пълнолуние с баница, торта и кола (смее се) ...Знаете ли, сега се замислям, че едва ли друг теньор е правил такова нещо за състезателите си като Илиана Раева. Това е отдаване на 100% ! Неща, които се помнят за цял живот!

- Първият голям медал на този ансамбъл беше бронзовият на Световното първенство в Русия на пет обръча по музика от филма "Принцеса Анастасия", когато и руските коментатори признаха, че куклите са оживели във вашето съчетание. Тогава ли си повярвахте, че можете много?

Елена Тодорова: Това беше едно от любимите ми съчетания! Да, това беше моментът, в който започнахме да вярваме, че ние можем! Беше много вълнуващо! Никога не си бяхме и помисляли, че можем да спечелим медал в Русия!

Катрин Велкова: Помня, че бяхме много щастливи със спечеления медал - първият ни медал от Световно първенство. Това, разбира се, още повече ни мотивира.  Благодарение на Илиана успяхме да се превъплатим в ролята на кукли и така да докоснем руската публика.

- Какво беше усещането след спечелването на световната титла в Монпелие на два обръча и три ленти?

Елена Тодорова: Ох, незабравимо! До ден днешен си спомням всяка една секунда от този момент...Това беше най-неочакваният медал, най-сладкият! Този момент беше много наситен с всякакви емоции! Всичко се случи за секунди, и когато е неочаквано ти е много трудно да осъзнаеш какво се случва...Доста честичко се връщам точно към този момент, когато разбираме, че сме световни шампионки на това съчетание и всеки път тайничко си поплаквам.
 

Катрин Велкова: Емоционално, най-милият ми спомен, най-неочаквано, но жадувано...!

- Всички очакваха медал от ансмабъла на Олимпиадата в Лондон, какво си спомняте за грешката. Каква беше реакцията на отбора?

Елена Тодорова: Аз не обичам да се връщам към този момент. Дори понякога си мисля, че още не съм го преживяла. Беше много, много тежко.
 

Катрин Велкова: Много сълзи проляхме, заради пропуснатия шанс. Тежко беше, защото състезанието така се стече, че трябваше да играем без грешка и щяхме да бъдем на почетната стълбичка.

- Следяхте ли състезанията на ансамбъла след прекратяване на активна състезателна дейност?

Елена Тодорова: След като прекратих спортната си кариера в продължение на 2 години не исках да знам нищо свързано с гимнастиката. Единствено, ако чуех за някой постигнат успех от момичетата ги поздравявах.

Катрин Велкова: Разбира се, че ги следя! Преживявам с момичетата всяка загуба и всяка победа!

- Как приехте спечелването на олимпийски медал от момичетата в Рио? Почувствахте ли, че се сбъдва и вашата мечта?

Елена Тодорова: Това беше и моя мечта и те я сбъднаха и заради мен! Много плаках, крещях от щастие все едно аз съм го спечелила! Поклон пред тях!

Катрин Велкова: Радвах се за тях, стисках им палци, скачах от радост! А в момента работя за моята мечта(усмихва се)

- С какво ще запомните последната си тренировка в ансамбъла? А последното състезание?

Елена Тодорова: Последната ми тренировка беше във Варна. Бяхме на лагер. След неуспеха ни на Олимпийските игри в Лондон, желанието ми да тренирам не беше същото. Постоянно се връщах назад, постоянно си спомнях са грешките в Лондон. Беше ми много трудно да забравя какво се е случило и да продължа, за това реших да спра до тук, за да не измъчвам и себе си, и отбора. И бях напълно сигурна, че това е правилното решение!

Катрин Велкова: Най-силният ми спомен ще остане Световното първенство в Монпелие! 
Благодаря на Илиана Раева, Ина Ананиева, Мариела Пашалиева и хореографът Людмил Коцев, които дадоха всичко от себе си, за да сме това което сме!

- Какво очаквате от бенефиса, вълнувате ли се, че хората отново ще скандират имената на всички вас?

Елена Тодорова: Откакто Илиана ми звънна и ми разказа идеите, които имат, не мога да спра да мисля за това. Нямам търпение макар и за кратко отново да вляза в залата! Сигурна съм, че залата ще се напълни! "Златните момичета" го заслужават!

Катрин Велкова: Очаквам с огромно нетърпение и удоволствие бенефиса и се радвам, че отново ще имам възможност да играя пред родна публика!Мисля, че ще се получи незабравимо шоу!

- С какво се занимавате сега?

Елена Тодорова: Преди шест месеца родих моята дъщеричка - Никол. Сега главно се занимавам с нея.

Катрин Велкова: С мечтата си! Президент съм на клуб по художествена гимнастика "Локомотив"София на стадион "Локомотив". Тренирам малки гимнастички, нещо, за което винаги съм мечтала!

- Какво бихте пожелали на новия ансамбъл и на почитателите на нашия красив спорт?

Елена Тодорова: Те все още са много малки и трябва много да ги щадим и подкрепяме. Пожелавам им много сили, търпение и успехи! А на почитателите пожелавам да продължават да се наслаждават на този красив и изпълнен с много женственост и нежност спорт!

Катрин Велкова: Търпение, постоянство, трудолюбие и себераздаване!

- Има ли нещо, което искате да кажете и аз не ви попитах?

Елена Тодорова: Много благодаря за прекрасните въпроси!

Катрин Велкова: Не. Благодаря за хубавите въпроси!

Автор на интервюто: Юлиана Кесарова