Евгени Балев и Даниел Петров са двама колоездачите, които ще представят България на Олимпиадата в Пекин. Те са състезателите на КК”Бургас”. Шосейните асове ще се състезават в дисциплината общ старт на 260 километра. С тяхното участие за първи път в историята на бургаското колоездене двама състезатели печелят олимпийски квоти. В момента те провеждат активна подготовка в лагер, който ще продължи непосредствено до отпътуването им за олимпийското село на 30 юли.

Ето какво интервю дадоха те чрез ПР-а на клуба си:

Евгени Балев Герганов: „Разковничето за спечелване на отличия е в колективния труд”

Роден е в град Сливен на 1 октомври 1975. Зодия Везни. Семеен, с един син – Боян. Състезател на КК”Бургас” от 2002г. Носител на престижни републикански и междуналодни отличия. Победител в Обиколката на България, победител в Гран При Слънчев бряг. Участник в 4 световни първенства.

Даниел Богомилов Петров: „Спортът изисква труд, търпение и много лишения”

Роден е в град Габрово на 31 октомври 1982. Зодия Скорпион. Неженен.
Петров е българинът с най-предно класиране в ранглистата на UCI Europe Tour. Участник в едни от най-престижните състезания в европа с екипа на португалския „Дужа”-Тавира, а по-късно с този на КК”Бургас”. Бивш ас на клубовете „Нов дом”-Троян, през 2004 година на италианския „Мике”, от 2005 до 2007 на португалския „Дужа”- Тавира, от 2007, декември на КК”Бургас”.


- Напоследък се изписа много по медиите за вас, за успехи, за предстоящото ви участие на Олимпиадата, за допинг контрол, за лични премеждия, за спечелени медали.. как успявате да запазите самообладание в подготовката си?

Даниел: - Личното пространство е нещо много важно за всеки човек и понякога в пресата излизат неверни неща с неточна информация. За мен са писани само хубави неща за сега. А и смятам, че един професионалист не трябва да отдава много значение на клюките, сега най-важно е да се подготвим добре.

Евгени: - Напоследък дори нямам време да хвърля око из пресата или агенциите, времето ми е ангажирано с тренировки, режим и целта ми е единствено да съм подготвен оптимално за предстоящите стартове. Отговорността е голяма, отношението ми към всичко около колоезденето и отбора ми е сериозно.

- Какво ви костваше извоюването на олимпийските квоти?

Даниел: Труд, търпение и разбира се много лишения. Спортът изисква такива.

Евгени: Ами, това става с доста работа с велосипеда. Може би липсата на семейството ми по време на подготовката.

- Вашият спорт е колективен, а това изисква нагласа към колектив. Как стоят нещата в отбора на КК”Бургас”, зад кулисите?

Даниел: Всеки колективен или неколективен спорт може да е съпроводен със изблици на нерви в процес на тренировка, това е част от спорта наред с екстермните моменти. Но мога да кажа че тук, в Бургас работим задружно, ние наистина сме отбор.

Евгени: Зад кулисите, всъщност е това което е наяве. Екип и отбор. От дълго време нося екипа на клуб „Бургас” и смятам, че точно колективния труд и стабилност ни правят устойчиви във времето. Това е разковничето за спечелване на отличия.

- Тези ваши коментари ме подтикват към един друг въпрос, а именнно за ваш съотборник в националния тим - Ивайло Габровски. Защо този колоездач дълго време не успя да се сработи с отборите през които премина, а дори и с вас, националите?

Даниел: Хм, ами това всъщност е голям недостатък в колоезденето – невъзможността да се сработиш със своите. Ние сме българи, отбор, всички се трудим...не виждам причина Габровски да търси интригата и конфликти. Това може да му изиграе лоша шега в бъдеще.

Евгени: Смятам, че е трудно да го коментирам, но може би в това се крие проблемния му характер. Явно за него е трудно да се сработи с останалите, да работи в екип. След толгова години на педалите вече смятам, че Габровски не е конкуренция за никой от нас. Но не искам да коментирам, това е непрофесионално.

- Наскоро към редиците на КК”Бургас” се присъедини талантлив колоездач Радослав Константинов. Как приемате новото попълнение в отбора?

Даниел: Радо е почти мой връстник, приятел, а сега и съотборник. Убеден съм, че с него ще се работи добре, има чувство за хумор и вече показа че може. Това с допинга тази година и всичко което му се случи е лоша шега на съдбата. Всеки спортист има трудни моменти. Скоро наказанието изтича, времето бързо лети. В отбора го ценим.

Евгени: Радо е не само упорит, но и доста изпълнителен. Вече е показвал това с участията си преди на Олимпиада и силни турнири. С него нито ние, нито треньорското ръководство би имало проблеми. Съжалявам за това, че няма да отпътуваме заедно за Пекин, но съм убеден че с него отбора печели повече.

- В Пекин вие двамата отивате като екип, какво бихте споделили един за друг, за треньорското ръководство?

Даниел: (смее се ) За Евгени мога да кажа че е натрупал опит и понякога ме изумява със спокойствието си. Умее да овладява ситуации, уравновесен е. Вярвам му. За треньора ни Валентин Живков мога да споделя че е строг а в същото време ми е като приятел, като родител. Използвам момента да му кажа чрез медиите едно голямо Благодаря!

Евгени: След казаното от Даниел, не мога да не допълня, че един екип работи добре когато има добра комуникация, когато говорим и търсим решение на всичко. Това е, ние умеем да говорим. За него бих казал че е един от най-добрите. За Вальо Живков мисля, че попаднахме на един изключителен треньор.

- Конкретно към Даниел – Дълго време ти се състезаваше в редиците на континенталния португалски клуб „Дужа”-Тавира, отбор с история и имидж. Какво е самочувствието ти днес с екипа на КК”Бургас” , направи сравнение между подготовката в чужбина и у нас?

Даниел: Всъщност така е, Тавира е сериозен клуб, със сериозен треньор. В Португалия колоезденето е на високо ниво, има огромна публика, влагат се много пари. Самочувствие? Май е същото каквото беше и преди. Нивото в България гони това в чужбина, но в бургаския отбор нещата вървят само нагоре. Смятам че в голям плюс е това, че тук работя с българи. А и КК”Бургас” също има богат архив от история и имидж.

- Към Евгени – Ти си състезател на бургаския клуб от дълги години, направи една равносметка?

Евгени: Мога кратко да кажа, че клубът израства, нивото се подобрява и ние от години сме сериозни конкуренти на много европейски отбори. Разполагаме с най-добрите треньори, с качествени маркови велосипеди, а съвсем скоро ще имаме и модерно съоражение. Лично аз имам самочувтвие, че се състезавам за КК”Бургас”. Отборът наистина носи своите традиции в колоезденето.

- Заговори се и за това, че вие сте едни от олимпийците на България които ще получите най-високи премии за отличия. Каква е сумата?

Даниел: (смее се) Ами само ще кажа, че цифрата определено надскочи очакванията ми.

Евгени: (с усмивка) Смятам че не трябва да бързаме да говорим за пари. Всичко с времето си. Сумата наистина надскочи и моите очаквания.

- След завръщане от Олимпиадата вероятно ще ви гледат с друго око, може би ще получите предложения за реклама, за фотосесии... Любопитна съм, чувствате ли се вече известни?

Даниел: Това едва ли ще ме промени. Незнам, не съм мислил за фотосесии или реклами. Не се чувствам известен или звезда. Ще видим.

Евгени: Ако съм заслужил вниманието с медал, защо не?!

- Чувствате ли се вече подготвени и какви са очакванията ви от Олимпиадата? Висок ли е вече адреналинът?

Даниел: Чувствам се мотивиран, а очакванията на всеки от нас е медал. За това отиваме, но не бързам с шаблонни изказвания. Очакванията ми са да срещна едни от най-добрите и въобще не се заблуждавам че ще е лесно. Клоезденето не е лесен спорт. За адреналинът – да, висок е. Висок е всеки път, когато се готвя за старт.

Евгени: Отивам с нагласа за победа. Олимпиадата е създадена за борбени духове, а смятам че ние сме такива. Ще дам всичко от себе си.