Спортист №1 на България за 2009 година и трети в анкетата за Мъж на годината Детелин Далаклиев даде първото си интервю за Гонг за Новата година в уникалния си стил. Боксьорът разкри, че още не е получил премията си от 20 000 лева от федерацията за световната титла през септември и тя ще бъде, колкото през 2006-та за европейската на Борис Георгиев. Детелин и приятелката му вече са избрали името на очакваната им първородна рожба – Ная.

Въпреки че се бе зарекъл да не участва повече на Купа Странджа, сега световният шампион тренира за този турнир, който иска да спечели. Не знае дали Борис Георгиев ще участва на надпреварата в Ямбол от 16 февруари. С него той не се е чувал от Олимпиадата в Пекин и Детелин го прати, ако иска да участва на женска олимпиада. Интересно е, че ден след старта на „Странджата” е терминът на приятелката му.

Ето какво каза пред Гонг Детелин Далаклиев за матрака, головете, умни ли са боксьорите, липсата на витамини, отричането от обещанието си да не се боксира на Купа „Странджа”, парите и късметите за 2010-та:

На Белмекен сме 20 дни – от 7 до 27 януари. Готвим се за сериозния ни първи турнир „Странджата”. Освен да тренираме и бием на футбол гребците. Вече имаме една победа, а в четвъртък пък ще играем. Боксьорите сме по-технични, въпреки че те са по-големи и тичат много. В нашия отбор сме всичките 11-12 човека, то игрището е голямо. Някои от нашите са малко куци, но няма проблем. Вкарах на гребците 3-4 гола. Много съм добър! Футболният талант е заложен в мен. Пак казвам, че пре спокойно може да играя във футболната А група! Само трябва някой да ме види на терена и да трансферира.

През ден ходим на поход до Зъбчето. През свободното време играем карти, табла и шах. Боксьорите са умни, но аз шах не играя, не че не съм умен. Много хора има на Белмекен, дори в кафето няма място от руснаци.

За първи път на Белмекен няма много сняг. Не е като преди и кола съвсем спокойно може да се качи до тук.

На мен тренировките са ми много тежки. Не защото пропрекалих по празниците, а защото не съм тренирал от Световното и травмата тогава. Сега изведнъж пак пълно натоварване и напрежение. Петър Лесов не ни оставя да дишаме! Пак започна да ме боли двойната дискова херния. Мислех, че след три месеца и половина пауза ще отшуми, но това е положението. Ще търпя докато мога защото има два варианта – този или да се оперирам, а това ще ме извади година от бокса. Не искам да се оперирам защото това ще бъде фатално за мен. Стискам зъби и отлагам, така плюс това станах световен шампион.

Спя на легло без матрак на Белмекен. Махнах го, за да си лежа на твърдо. Моят личен треньор по фитнес от Плевен Станислав ми звъни всеки ден. Той ми е дал специални упражнения, които правя освен тренировките на Лесов. Тук е мястото да благодаря и на клуба ми от преди два месеца „Мизия 80” и на един човек Пенко, който ми купи витамините, амино-киселините, протеините и другите неща, защото тук в националния няма такива неща. На мен ми трябваха хора, които да се грижат за мен като клуба, плюс това исках да съм в Плевен, където ми е семейството.

Отвсякъде си взех обещаните пари за световната титла, но само тези от федерация не съм все още. Президентът Марин Димитров ми обеща да ги даде до 15 януари, но дано след като слезем от Белмекен в края на месеца да си ги получа. Не съм обаче доволен от размера на тази премия защото Борето Георгиев през 2006 година взе 20 хиляди за европейската си титла, а аз сега да световна ще получа пак толкова – 20 000. Мисля, че не е равностойно, защото млякото през 2006-та е било 1 лев, а сега през 2010-та е 1,50. С Марин Димитров сме говорили на тази тема и му казах, че за мен тези пари са малко. Като взема парите ще си кажа. Новата кола пък вози супер.

Очаквам да стана татко скоро, терминът е на 17 февруари. Чул те Господ да стана татко, да спечеля „Странджата” и да посветя това да малката. Бях се зарекъл, че на този турнир няма да участвам повече. 1-2 пъти ставах шампион и все не ми даваха Купата, плюс това 2-3 пъти нелепо губех. Този турнир ми е кофти. Трудна надпревара е. Дано обаче да съм във форма, всичко с раждането да е наред и сега пак да участвам. Реших пак да се боксирам на „Страндажата” защо искам да печеля отличия, престижно е да спечелиш тази купа. Ако обаче не се чувствам добре, няма да изляза на ринга. В България има много хора, които само чакаш да паднеш. Не искам да излизам и да ставам за смях. Искам да се боксирам като световен шампион и да си печеля.

Разбрах, че Борис Георгиев искал да се върне и да участва на „Страндажа”, но други не знам. Още на републиканското пред декември се заговори, че щял пак да се боксира, но не съм го чувал от преди Олимпиадата в Пекин преди 2-3години. Един телефон не вдигна, един смс не пусна и не ме интересува. Ако иска Борето дори на женска Олимпиада да се пуска! Аз знам, че като имах и дори един мач при професионалистите, не може да се върнеш при аматьорите. Не знам какъв е бил неговия мач и дали е вписан. Питах за това Димитров и той ми каза, че са пращали вече писма до Международната федерация от където са отказали, но сега пак са изпратили запитване. Сега очакват да отговорят на последната им молба.

Вече решихме как ще се казва първото ми дете. Името е Ная. Избрахме го защото на моята приятелка майка й се казва Надя, а тя много ни помага, не че моите родители не ни помагат, но така решихме, а и името е хубаво и кратко.

Не ми се падна парата на Нова година. Седнахме, разчопкахме баницата и не си спомням какъв късмет ми се падна. Май беше здраве и късмет, а това му трябва на човек, другото се постига.