Златният олимпийски медалист по бокс от игрите през 1996 година в Атланта Даниел Петров заяви, че никога отборът не е бил без доктор и масажист. Той пожела успех и поне един медал на Кубрат Пулев и Борис Георгиев.

„В момента съм категория до 60 кг. Преди имахме повече успехи и всяка година представителите ни намаляват. Нещата в българския бокс вървят на лошо. Никога не е било да няма помощник треньор, доктор и масажист”, сподели сребърният олимпийски медалист от игрите в Барселона през 1992 година.

„Дано Кубрат Пулев и Борис Георгиев да вземат поне един медал. Пожелавам им успех на тях и на треньора Петър Лесов. Преди мачовете е важна самата мотивация, но е много важен и жребия, как ще започне първия и втория мач”, добави Петров.

„И сега продължавам да мразя кантара, но всички минава и отминава и всичко остава в историята. Мъчно ми е за момчетата и за треньорите. Нормално е да съм в бокса и преди да се оттегля имах желание да стана треньор, но не се получи. Олимпиадата си я гледам с нетърпение”, каза златният олимпийски медалист от Атланта.

„Разбира се стискам палци на всички български спортисти. Тръпка ми е, защото си спомням всичко. Преди 12 години, като се качих на стълбичка имаше мъжки сълзи. В професионалния бокс играят големите пари и затова боксьорите отиват там. Извън спорта си гледам двете дъщерички. Животът ми се промени съвсем”, завърши Даниел Петров.