Спортист №1 на България за 2009 година Детелин Далаклиев взе първата си победа на професионалния ринг. Боксьорът ни стартира с успех в световните серии в Мемфис над 19-годишния представител на тима на Маями Адан Ортис. Пред Гонг, леко болен, Детелин сподели впечатленията си не само за победата, но за условията, тренировките, недогледания си мач от НБА, а и целите си: “Ще държа до олимпиадата. Затова съм тук! Колкото и да е трудно. Дошъл съм тук да се развивам и да открадна нещо от американците!”. Световният шампион по бокс от Милано`2009 сподели, че борец трябва да го наследи като №1 в българския спорт.

Ето част от това, което каза Детелин Далаклиев пред Гонг от Мемфис:

Радвам се, че победих в първия ми мач, в които не беше лесен. Още ми е трудно, всичко ми е ново, а подготовката и тренировките са различни. Още не съм добре с езика, но хората държат на мен. Разликата между аматьорския и професионалния бокс е много голяма. Трябва да си концентриран на 100%. Хубаво ми беше в дебютната среща. Ще продължавам да тренирам и дано спечеля и следващите ми мачове.

Победих младата надежда Адам Ортис с хъс и воля за победа. Излязох и играх моята си игра, която си я мога. Доминиканецът беше по-настъпателен, здрав физически, нахъсан, но аз изчаквах момента и го бих.

По време на мача, а и сега съм болен - имам настинка. Почти всеки път ми се случва при сваляне на килограми да хващам грип, може би защото се изтощава повече имунната система. А плюс това тук в Америка във всяка една чаша слагат страшно много лед. И с тези студени напитки започва да ме боли гърлото и да вдигам температура.

В началото се бях притеснил, защото тук се тренира добре, не мислех, че не е достатъчно. Имах чувството, че тренирам много малко. В България тренираме повече! По време на самия мач се чувствах добре, не спирах да пускам удари и победих! Вече съм спокоен!

Бях и в Мексико. От отбора ми ме взеха, за да се запозная със ситуацията и как протичат мачовете. Бях заедно с унгарецът, с когото живеем заедно в един апартамент.

Откакто съм в Мемфис ходих на един мач от НБА, но се седях до края му. Изненадвам се на всичко, просто е съвсем различно. Най-много ме впечатляват хората и уважението. Просто Америка!

Не си изключвам компютъра, за да контактувам със семейството ми в България. Компютърът ми е най-голямото забавление, говоря си с приятели, гледам на камерата дъщеричката ми.

Мъчно ми е за семейството, но няма начин - така са големите спортисти! Ще държа до олимпиадата. Затова съм тук! Това е стъпало за мен, исках да видя и как е професионалния бокс. Дано продължа да се представям добре. Жена ми и дъщеря ми могат да дойдат когато пожелаят, но аз прецених в началото да не избързваме защото е още малка. Тук имам всякакви условия, доволен съм от базата, от храната. Имаме закуска, обяд и вечеря всеки ден без Неделя, когато ходим в някой ресторант или сами си готвим по апартаментите. Всеки един боксьор си има отделна спалня, баня, с голям хол, абе всичко е като големите хора! Няма вечерен час, никой не ти държи сметка. Професионална работа!

Дошъл съм тук да се развивам и да открадна нещо от американците!

 

Може би някои от борбата трябва да ме наследи като Спортист №1 на България. Станка Златева я признавам, голяма работа е, медал след медал. Настъпила е конкурентките здраво и не пуска! И тримата Златева, Мишо Ганев и Христо Маринов заслужават, но мисля, че Мишо трябва да вземе статуетката защото е народно момче, а и надви много опитен руснак.