„Няма стари и млади-има можещи и не можещи.” Старата максима в спорта важи за представянето на България в Пекин. Гръбнакът на тима ни бе от опитни ветерани, а точката на кариерата им няма да е тази Олимпиада. Дали ще стигнат до Лондон, все още е твърде рано да гадаем.

Голямата Руми Нейкова стъпи на върха и изстрада олимпийското злато, краят обаче ще бъде другаде. Руми взе така жадуваното злато в авторитетен за Европа спорт с цената на къртовски труд, лишения и естествено талант. Предполагахме, че този триумф в Пекин ще бъде краят на кариерата й. Руми обаче има сили и желание да се състезава. Защо тогава трябва да спре? Нейкова ще гребе и в дует с млада състезателка, която ще има шанса и късмета да израсне в спорта с едно признато величие в академичното гребане. Какво по-хубаво от това? Ще имаме отново силни гонки и повод за национална гордост.

Данчо Йовчев направи за първи фатална грешка на халки. Той ще търси своя реванш, ще го търси като голям спортист с хъс за медал. След Олимпиадата кратък отдих и отново турнири, желание за победа. Най-добрият гимнастик на България продължава, до Лондон през 2012-та почти невъзможно, но още година на международната сцена- вероятно.

Волейболният капитан Пламен Константинов след загубата от Русия, смело обяви: „Искам Лондон.” В тима очакваме да остане друг ас- Владо Николов, Евгени Иванов също може да бъде разубеден.

„Мечтата ми е да имам свободата да сбъдвам мечтите си!” Този надпис на един столичен фонтан бе избран от Дарик радио след допитване до слушатели. Тълкувания много. И все пак, ако трябва да обрисуваме с тази максима ситуацията в олимпийския ни тим за Пекин, всъщност човек сам трябва да определи докъде и как може да развие възможностите си.

Дайте свобода на спортистите ни да сбъднат мечтите си, те сами знаят и усещат докога!