Националните отбори на България по голбал излязоха с отворено писмо до Министерството на спорта и министър Кралев, в което изразяват възмущението си от отношението към единствения колективен параолимпийски спорт за незрящи, който се развива в страната.

„Показаното отношение към нас от страна на държавата във ваше лице е не просто обидно. Омаловажаването на нашия труд, желание, мотивация и отдаденост, ни поставя в ситуация, в която, като че ли ние не сме хора като всички останали, като че ли нашият спорт не е спорт, като всички останали. Така ли е? Или сме с грешни впечатления, породени от дългогодишни трупани от нас впечатления,“ пише в писмото.

Gong.bg публикува пълния текст без редакторска намеса и съкращения.

Уважаеми министър Кралев, уважаеми дами и господа експерти в Министерството на младежта и спорта, ние от националните отбори по голбал - мъже и жени Ви „благодарим” за отношението, което проявявате към единствения колективен параолимпийски спорт за незрящи, който се развива в страната. „Благодарим” Ви, за условията, в които можем да си позволим да тренираме, а именно в зала, без врати и с неотговаряща на потребностите за този спорт настилка (като да тренираш футбол на асфалт без врати и да търсиш резултат), още по-„прекрасни“ са условията на част от трениращите деца, които тренират в мазе отново без подходяща настилка, с почти двойно намалена площ от необходимата и с колони, които не само затрудняват играта, ако може в тези условия да се нарече игра, но и представляват риск за безопасността по време на игра. „Благодарим” Ви, че все пак сте повишили бюджета на федерацията ни и тази година ще можем да играем в чужбина, ама друг път!

Можете да си направите справка, за последните примерно пет години колко участия на международни турнири са имали както националните, така и клубните ни отбори. Знаете ли че от 4 години се изгражда нов национален отбор мъже? За това време единствените два силни турнира, на които сме участвали са Европейските първенства в Англия и Швеция. Дори, за участието ни на миналогодишното Европейско първенство, един от клубовете ни предостави почти цялата си годишна субсидия за реализиране поне на подготвителен спортен лагер в Национална спортна база „Белмекен“

В нашия спорт, както и във всички останали, за да станеш добър трябва да мериш сили със силните. Отдавна турнирите, на които участваме на Балканите, защото само те са безплатни (при тях е необходимите разходи са само транспортни) и само тях можем да си позволим, ги приемаме за тренировъчни и ги печелим с лекота. С тези си действия, за поредна година, вие поставяте на карта съществуването на най-популярния спорт сред незрящите в света! С болка пишем това писмо, защото безумията, които се случват от година на година стават все по-грандиозни. С години си премълчаваме за пренебрежителното отношение към нас, а смятаме че в спорта дискриминация не трябва да съществува. Показаното отношение към нас от страна на държавата във ваше лице е не просто обидно. Омаловажаването на нашия труд, желание, мотивация и отдаденост, ни поставя в ситуация, в която, като че ли ние не сме хора като всички останали, като че ли нашият спорт не е спорт, като всички останали. Така ли е? Или сме с грешни впечатления, породени от дългогодишни трупани от нас впечатления.

На последното Европейско първенство в Швеция (държава, както знаете с много висок стандарт), ние отидохме без нищо. Само с един подготвителен лагер, без адекватно възстановяване, с платени такса участие и транспортни разходи и до там. Без една стотинка за какъвто и да било разход, който би могъл да се наложи за времето от пет дни. Пример – загубен от нас мач, който ни коства предно класиране и то с един гол, поради съдийска грешка. Имаме право на контестация, но естествено тя е платена. Нямаше как да се плати и всичко остана само на хубавите думи от страна на чуждите треньори, че ние сме победителите в мача. Много мило, страхотно признание, но с нищо не променящо крайния резултат. Храна, вода, резултати, оправяй се сам. Много скъпо ни излезе това Европейско първенство – да се чувстваш по-малък и от мишка и не поради друго, а защото се чувстваш пренебрегнат от собствената си страна, чиято национална фланелка с гордост носиш.

Докато се случва всичко това ние продължаваме да се надяваме, продължаваме да играем, ние продължаваме да отлагаме изпити, да си пускаме отпуска от работа, да оставяме семействата си, за да отделяме време за голбала, за да носим националните фланелки и, за да играем за нашата държава.

Ние сме благодарни, благодарни сме на всеки един, който през годините ни подкрепя с каквото може, благодарни сме на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, благодарение на който все пак има къде да тренираме, благодарни сме на всеки дошъл през годините доброволно да ни помага, благодарни сме на всички фирми и организации, макар и не много, които са заставали и застават в наша подкрепа, но никой човек и никой спорт не постигат резултати и трайно развитие без осигуряване на стабилна подкрепяща среда. За наше съжаление, голбалът в България не се радва на привилегията на подкрепящата среда.

Вие не знаете тези неща, защото никога не сте се интересували от спортовете за незрящи – да, те не са атрактивни, да, те не генерират голям интерес, но можеше да посетите „Отворения турнир за купата на България по голбал” и да видите, какво представлява спорта и какво се и не се прави, за да съществува. Обидно ни е че усилията, които хвърляме в тренировките ще се окажат напразни и тая година може да остане нулева.

Най-учтиво ви каним да посетите наша тренировка, да се запознаете както със спорта, така и с условията, в които се развива. Тренировките са всеки четвъртък от 18,00 до 19.30 часа и неделя от 15.30 до 17.30 часа.

ПС: Докато олимпийския пламък гори в сърцата и душите ни, ние ще продължим да се борим, както на полетата, така и с неправдите, които ни съпътстват! Фланелката с националния герб и трикольор не се слага на тялото, с нея се облича душата!

Подпис: Националните отбори по голбал – мъже и жени